Езр пое ръката на Киви.
— Не само Томас Нау смяташе така. Всички ние се чудехме. Тук има твърде много кристален въглерод — диамантените форами, диамантената скала. Нечии компютри? Но форамите са твърде малки, а нашите планини на L1 — твърде големи… а сега те са само мъртви камъни.
Джау Ксин се обади отсреща:
— Може би не съвсем. Каворитът съществува.
Белга Ъндървил проскърца нещо — сякаш не беше особено впечатлена. Виктъри се разсмя. След миг Зинмин преведе:
— Значи Изопаченията на Келм намериха нов привърженик — само дето този път нашият свят стана сметище, а ние, Паяците, сме еволюирали от Божиите паразити. Ако това е вярно, къде е останалата част от суперимперията?
— Аз… не знам. Спомнете си, това е било преди петстотин-хиляда милиона години. Може би е избухнала война. Едно от най-лесните обяснения за вашата слънчева система е, че е била военна зона, чието слънце е било унищожено, а всички планети без една — изпарени. А единствената оцеляла е била закриляна от някаква велика магия. Или империята е прераснала в нещо друго, или пък ни оставя да се развиваме със собствено темпо. — Някои от възможностите звучаха много глупаво, когато ги произнасяше на глас. Ръцете, с които се хранеше Ъндървил се разпериха в жест, в който Фам разпозна усмивка на съмнение.
— Говориш съвсем като Келм. Но, виждаш ли, теорията ти „обяснява“ какво ли не, но не ни помага с нищо, а и няма как да бъде проверена.
Гонле Фонг замахна рязко във въздуха с ръка — несъзнателно усвоен паешки жест.
— Защо ни е да спорим? Арахна е място, където всички Изгубени илюзии са се сбъднали. Прекрасно. Това е просто, обединяващо заключение. В същото време ние живеем тук и сега, няколкостотин светлинни години, хиляда години. Каквото и да е обяснението, предстои ни цял живот да печелим само от играта с онова, което виждаме сега на Арахна!
Фам кимна учтиво.
— Да. Истинска Чуенг Хо позиция. Но, Гонле, аз съм роден в цивилизация на замъци и оръдия. Дълго живях — не броим летаргичния сън — и много съм видял. От времето на Зората на цивилизацията ние, човеците, сме научавали тук едно, там друго — но най-вече сме се учили докъде се простират границите. Планетарните цивилизации преживяват възход и падение. В разцвета си те са прекрасни, но после пада мрак. Замъци, оръдия и още по-лоши неща. Но дори и ние, Чуенг Хо, оцеляваме и преуспяваме, но сме открили граници, към които можем само плахо да се приближим — като скоростта на светлината например. Аз се разбих в тези граници при Зева Бризго. Когато научих за Фокуса, реших, че може би той е начинът да сложим край на мрака между цивилизациите. Грешах. — Той погледна Анне в очите. — Затова се отказах от мечтата си — мечтата на целия ми живот… и после се огледах. Тук, на Арахна, ние най-сетне намерихме нещо, надхвърлящо нашите граници. Нещо съвсем дребно, останки от бляскаво величие. Гонле, съществуват хоризонти на планиране и хоризонти на планиране… Езр ме попита какво смятам да правя, след като свалим новородените от власт и всички ние се срещнем отново. Е, ето какво: отивам там, откъдето е дошла Арахна.
Гласът на Триксия, която превеждаше думите му, утихна, и около масата се възцари абсолютна тишина. Езр седеше като омагьосан. Досега Фам бе споделял това само с Анне — като се имаше предвид всичко, което ставаше, беше им лесно да опазят тайната. Но Езр Вин цял живот се бе възхищавал от епохите на Зората на цивилизацията и на Изгубените илюзии, и сега виждаше, че все още има шанс да се доберат до тях. Момчето гледаше безмълвно, в унес. После критичната му мисъл се събуди. Не се оплакваше — той искаше планът на Фам да успее, но…
— Но какъв багаж ще вземеш? И…
— Какъв багаж ли? Лесен въпрос — макар че разполагаме с два века да го обмислим. Но виж, човечеството наблюдава звездите с помощта на развити технологии от хиляди години. По едно или друго време почти всяка цивилизация на Клиентите е монтирала редове от стометрови огледала и е измисляла какви ли не още по-хитри начини, за да шпионира какво става далече-далече. Откриваме загадки. Ту тук, ту там в галактиката засичаме спътници-съгледвачи и древни радиопредавания.
— Значи ако имаше и нещо повече, щяхме да го видим — обади се Езр, но очевидно знаеше какво следва. Аргументите бяха в древната история.
— Само ако погледът ни стига дотам. Но части от сърцето на галактиката са доста прикрити. Ако тази наша суперцивилизация не използва радио, ако разполага с нещо по-добро от спътници-съгледвачи… там, в сърцето на галактиката, е едно от местата, където могат да се скрият от погледа ни. — А ексцентричната орбита на Изчезващата най-малко бе минавала през тези невидими дълбини.