Тишина. Далечно бръмчене.
— Какво мога да направя ли? Ами, Вин, не мога да убивам с тях… не директно. Но те са много по-добри от тази ужасна аудиовръзка. Нужни са упражнения, има и номера, които трябва да ти покажа. Възможно е да дойде момент, когато аз да нямам връзка и те да са единственото, което ще потвърди твоето прикритие. Трябва да се срещнем…
— Хм… Лице в лице? И как?
Дузина, може би хиляди пъти той и Фам Нувен крояха планове както тази нощ — като затворници, които тайно почукват по стените на подземния си затвор. Пред хората те се срещаха по-малко отколкото през първите Бдения. Нувен твърдеше, че Езр просто не умее да контролира добре погледа и движенията на тялото си, че съгледвачите ще се усъмнят. А сега…
— Тук, в лагера Брюхел и неговите „умни глави“ са зависими от локализаторите. Между корпусите на куполите има участъци, които някои от старите им камери не могат да наблюдават. Ако се срещнем там, данните няма да се различават от тези, които ще им предам чрез локализаторите. Проблемът е — убеден съм — че съгледвачите изключително много се осланят на статистиката. Навремето ръководех отдела за сигурност на флотилията. Почти като Ритцер, но по-меко. Разполагах с програми, които предоставяха данни за подозрително поведение — кой е извън наблюдение, кога, необичайни разговори, повреди на оборудването. Вършеха добра работа, дори когато не можех да хвана лошите момчета на местопрестъплението. Съчетанието между „умни глави“ и компютърна система е хиляди пъти по-ефикасно. Обзалагам се, че статистическите им анализи са започнали още с построяването на L1. Там се натрупват данни за всички безвредни постъпки и един прекрасен ден Ритцер Брюхел ще разполага с уличаващи доказателства. Тогава сме мъртви!
Боже на търговията!
— Но ние можем да прокараме почти всичко!
Когато Новородените започнат да зависят от локализаторите на Чуенг Хо.
— Може би. Еднократно. Обуздай поривите си — дори в бръмчащата реч Езр със сигурност знаеше, че Фам се подсмива.
— Кога ще се видим?
— Когато последствията при анализите на Ритцер ще бъдат най-малки. Да помислим… След по-малко от двеста Ксек излизам от Бдение. Пред следващото Бдение ще се засечем за известно време. Ще уредя нещата така, че да можем да се видим тогава.
Езр въздъхна. От този момент ни дели половин година живот. В сравнение с други, перспективата не беше толкова далечна. Той можеше да изчака.
34.
Пивницата на Бени започна съществуването си като видимата част на широка мрежа за незаконна търговия — тежко престъпление според разбиранията на Новородените. На чистия несе на Чуенг Хо терминът „черен пазар“ означаваше „търговия, която се извършва тайно, защото оскърбява местните Клиенти“. Но в малката общност на астероида нямаше как въртиш търговия на черно или да даваш тайни подкупи. През първите години само застъпничеството на Киви Лизолет спасяваше кръчмата. Но сега… Бени Уен се усмихна, докато подреждаше напитките и продуктите. Сега работеше непрекъснато, докато будуваше. Най-хубавото беше, че и баща му в общи линии се справяше с работата, когато Бени и Гонле влизаха в камерите за летаргичен сън. Хънт Уен все още беше мека, нежна душа и така и не успя да възстанови знанията си по физика. Но постепенно ръководенето на пивницата му допадна. Когато я управляваше сам, правеше странни преобразования. Понякога ставаха смешни провали, понякога подобренията бяха чудесни. Веднъж той изпроси от рафинерията за преработка на летливи вещества ароматизиран лак. В малки количества миризмата беше приятна, но когато лакира стените на кръчмата, те започнаха да излъчват страшна воня. Известно време след това най-просторната всекидневна се превърна в обществения център на лагера. Друг път — преди около четири години живот — той откупи едно Бдение срещу цяла торба разменни бонове, а бащата на Киви култивира лоза, която растеше при нулева гравитация, и подходяща екосистема за украса на стените и мебелите в пивницата. Мястото се превърна в прекрасно пространство, което приличаше на парк.
Лозите и цветята още съществуваха, макар Хънт да беше извън Бдение почти две години.
Бени се понесе над бара в широк кръг сред гъстата растителност. Клиентите заплащаха доставените на масите им храна и напитки с разменни бонове. Бени постави колба с „Лед и диаманти“ пред Тръд Силипан, който плъзна по масата един бон с обещание за услуга. Изражението му беше самодоволно както винаги. Явно смяташе, че обещанието не струва нищо, че тази разменна единица е възприета единствено за удобство.