— Сигурна съм, че е свързано със залива Калорика. Децата сега са там, нали знаете? — каза Рита.
Като говореше за „децата“, тя имаше предвид Паяците от старото предаване „Наука за деца“.
— Те вече не са деца — нежно каза Ксин. — Виктъри Младша е млада же… млад възрастен.
Лиао раздразнено вдигна рамене:
— Да, но Рапса и малкия Хрунк все още могат да бъдат наричани деца. Всички се преместиха в Калорика.
Настъпи неловка пауза. За мнозина премеждията на тези Паяци представляваха драма без край. А с течение на годините ставаше по-лесно да се научават повече подробности. Други семейства бяха последвали техния пример, но Ъндърхил все още водеха по популярност.
— Не, Калорика е заблуда — намеси се Тръд.
— Хей, Тръд — изсмя се Ксин. — Наистина има док южно от Калорика. Оттам Паяците изстрелват сателити.
— Не, не. Исках да кажа, че историята с каворита е заблуда. Нали така реши Езр по-рано… — той забеляза реакцията на Езр и се ухили до уши. — Терминът ти е познат.
— Да, означава…
Но Тръд продължи, без да прояви интерес към баналните подробности.
— Това е поредният ексцентричен избор на преводачите, просто е по-неясен от повечето други. Както и да е… Преди около година Паяците се заеха с изоставените мини на високото плато южно от Калорика. Опитваха се да открият разликата между гравитационна и инертна маса. От цялата история можеш да се питаш само колко са умни наистина тези същества.
— Идеята им не е глупава — намеси се Езр, — докато не направиш няколко експеримента, за да се убедиш в противното.
Вече си спомни за проекта. Идеята беше преди всичко на тийфърските специалисти. Докладите им бяха почти неразбираеми. Преводачите не успяха да научат тийфърски така, както владееха езиците на Съглашението. Ксопи Ренг и още неколцина го усвоиха достатъчно добре, но те загинаха при епидемията на „гнилия мозък“.
Тръд отхвърли възражението, махайки с ръка.
— Глупавото е, че тези Паяци в крайна сметка откриха разлика. И глупостта им премина всякакви граници, като заявиха, че в платото има антигравитация.
— Ти чул ли си това? — втренчи се в Джау Ксин Езр.
— Май да… — замислено го изгледа Джау. Очевидно досега го беше пазил в тайна. — Рейнолт няколко пъти ме разпитва с „умните глави“. Искаха да знаят за всички орбитални аномалии — той вдигна рамене. — Естествено, има аномалии. Точно така се поддържа плътността на масата.
— Е — продължи Тръд, — Паяците са го направили и след една Мсекунда слава са установили, че не могат да използват смайващото си откритие. Преди няколко Ксек пристигна молбата им за напускане — той се засмя. — Какви идиоти! В човешката цивилизация тяхното твърдение нямаше да издържи дори ден.
— Паяците не са глупави! — възрази Рита.
— Нито са невежи — допълни Езр. — Разбира се, повечето човешки общности ще приемат такъв доклад много скептично. Но хората са имали осем хиляди години на разположение да експериментират с науката. Дори при загиналите цивилизации, ако са били достатъчно напреднали, за да изучават тези въпроси, се намират разрушени библиотеки, съхранили наследството им.
— Да, така е… При Паяците всичко се случва за първи път.
— Но това е истината, Тръд! Ние знаем, че те са първооткриватели. Имаме само един сходен случай — напускането на Майката Земя. А пионерите сред хората също са бъркали многократно.
— Всъщност ще им направим огромна услуга, като ги завладеем — каза Арло Дин от Чуенг Хо. Твърдението беше изречено с безскрупулното нахалство на Новороден.
Езр неохотно кимна:
— Да, в началото нашите предци са имали дяволския късмет да се измъкнат от капана на една-единствена планета. А гениите на Паяците не са по-надарени от някогашните човешки умове. Вижте този Ъндърхил. Студентите му успяват да внедрят повечето от идеите му, но…
— Но той е изпълнен с предразсъдъци — прекъсна го Тръд.
— Именно. Няма концепция за възможностите на софтуера, нито има представа за ограниченията при хардуера. Въобразява си, че безсмъртието и всемогъщите компютри се крият зад ъгъла, че е необходим още съвсем малък напредък. Той е жива библиотека на Изгубените илюзии.
— Ето истинската причина да си любимец на Рейнолт! Досещаш се за фантазиите, в които Паяците вярват… Когато времето на атаката настъпи, това ще е важно.
— Когато му дойде времето… — криво се усмихна Джау Ксин. Спорът кога точно ще престанат да се крият, кога Изгнанието им ще свърши, беше вечна тема в кръчмата на Бени. — От Изгрева на слънцето минаха повече от трийсет години реален живот. Знаете, през по-голямата част от тях аз бях в Бдение, почти като Киви Лизолет и нейните хора. Тези дни слънчевата светлина започна да намалява. Остават още няколко години, докато се скрие съвсем. Паяците също са притиснати от времето. Сигурен съм, че няма да минат и десет години до началото на Ерата на комуникациите им…