— Е — каза Силипан, — мисля, че разбираш защо изпитвам гордост. И тя е напълно заслужена! Пастир Нау даде общите насоки, но моята работа с автоматизираните системи превърна идеите в действителност!
Фам усети клокочещия в Езр Вин гняв. Той несъмнено го прикриваше, но един добър съгледвач със сигурност щеше да го забележи. Фам леко докосна рамото на Езр. После пусна гръмогласния смях — запазена марка на Тринли.
— А ти разбра ли, Езр? По-скоро искаш да кажеш, че фокусираните, които наблюдаваш, са свършили цялата работа!
„Наблюдаваш“ беше прекалено силна дума. Силипан беше повече от наблюдател, но уточнението щеше да го обиди дълбоко и той никога нямаше да му прости.
— Е, да, „умните глави“… Нали точно това казах?!
Рита Лиао се показа от навалицата около масите. Носеше храна за двама.
— Виждали ли сте Джау? — попита тя. — Пространството е толкова голямо, че се загубихме.
— Не съм го виждал — отрече Фам.
— Бордният техник ли? Май тръгна да заобикаля беседката — намеси се един от Новородените, чието име Фам не би трябвало да знае.
Нау и Киви въведоха Междинно Бдение в чест на откриването на парка и сред присъстващите имаше почти непознати хора.
— Е, ще се наложи да отскоча до тавана и да погледна отвисоко — дори при сегашните радостни събития Рита Лиао беше добър Последовател на Новородените. Краката й едва докосваха земята, докато се извръщаше, за да огледа тълпата. Изведнъж извика: — Киви, виждала ли си моя Джау?
Киви се отдели от групичката около Томас Нау и с подскоци тръгна към тях.
— Да — отговори тя. Фам забеляза, че Езр Вин отстъпва и се насочва към друга компания. — Джау не вярваше, че вълноломът е истински и му предложих да го разгледа отблизо.
— А той истински ли е? А лодката?
— Разбира се. Елате, ще ви покажа.
Петимата поеха по пътеката надолу. Силипан се изпъчи в копринените си парцали и махна на останалите да го последват:
— Вижте какво сме сътворили тук!
Фам изпрати вътрешното си зрение напред, изучавайки скалите около вълнолома и храстите, надвиснали над водата. Тази балакреанска растителност беше прекрасна и напълно подходяща за студения въздух. Входът към тунела със съоръженията беше скрит в скалата зад синьо-зелените порести листа. Това може би е най-добрият ми шанс! Фам тръгна редом с Киви, като задаваше въпроси с надеждата, че по-късно по този начин ще си осигури алиби.
— И човек наистина може да плува с нея?
— Ще се увериш сам — усмихна се Киви.
Рита Лиао подсвирна пресилено.
— Доста е студено, за да е истинско. Северната лапа е хубава, но няма ли как да я превърнете в тропическа джунгла!
— Не — отвърна Силипан. Той бързаше пред тях и се впусна в обяснения: — Прекалено е истинско. Целият смисъл в това творение на Али Лин е реализмът и детайлите.
В присъствието на Киви той говореше за „умните глави“ като за човешки същества.
Пътеката лъкатушеше живописно — реалистични завои, които ги отведоха до скалната повърхност на стената на пристана. Повечето гости ги следваха, изгарящи от любопитство.
— Водата изглежда неестествено гладка — отбеляза някой.
— Да — съгласи се Киви. — Създаването на истински вълни се оказа най-трудната задача. Някои от приятелите на баща ми работят по този въпрос. Ако успеем да образуваме по водната повърхност малки вълни едновременно с една…
Изненаданият смях, който я прекъсна, беше предизвикан от трио крилати котенца, които профучаха в ято над главите им. Трите се плъзнаха над водната повърхност и рязко пикираха в небето като изтребители.
— Бас хващам, че в истинската Северна лапа няма такива създания!
— Наистина — разсмя се Киви. — Това беше моята цена! — и тя се усмихна на Фам. — Помниш ли котенцата, които имахме в предполетния Лагер. Когато бях малка… — тя се озърна, търсейки нечие лице сред тълпата. — Когато бях малка, ми подариха едничко…