Внезапно последният от веригата протегна ръка и сграбчи Рита за глезена. Веригата се сви и я върна обратно на земята. Фам потупа дланта си и звуковете от сцената под него станаха по-отчетливи в ухото му. Джау Ксин беше започнал да изпитва неудобство. Извиняваше се на съпругата си.
— Но Киви каза, че всичко е наред. Пък и съм космически пилот.
— Главен пилот, Джау, не е същото!
— Почти същото е. Мога да правя някои неща и без някоя „умна глава“ да ме наблюдава.
Джау седна и наклони мачтата. Лодката се завъртя и започна да обикаля вълнолома, потъвайки до бордовете във водата. Вероятно всмукването я задържаше на повърхността. Но браздата, оставена от движението й, се вдигна на половин метър във въздуха. Хората заръкопляскаха — дори Рита — а Джау обърна плавателния съд и се понесе обратно към пристана.
Фам бутна вратата на тунела. Локализаторите вече бяха настроили ключалката. Слава Богу, всичко в този парк е съвместимо с локализаторите! Вратата безшумно се отвори. И когато той прекрачи прага, тя се затвори зад гърба му.
Разполагаше с около двеста секунди.
Фам бързо се отблъсна нагоре из тесния тунел. Тук нямаше никакви илюзии. Стените бяха от необработен диамант. Истинският Диамант Едно. Фам увеличи скоростта. Пред очите му се нижеха картини, виждани и преди. Томас Нау възнамеряваше да превърне Езерния парк в своята щабквартира. След откриването външните посещения щяха да бъдат строго ограничени. Нау беше използвал и последния от термалните багери, за да прокопае тези тесни тунели. Но те му осигуряваха пряк физически достъп до изключително важните ресурси на Хамърфест.
Миниатюрните шпиони на Фам му показаха, че се намира само на трийсет метра от новия вход към клиниката на Фокуса. Нау и Рейнолт бяха в безопасност по време на празненството. Всичките МРИ-техници също се веселяха или бяха извън Бдение. Това му даваше възможност да влезе в клиниката, осигуряваше му достатъчно време за саботажа. Фам се преобърна с главата надолу и впи ръце като скоби в стените на тунела.
Саботаж! Бъди честен пред самия себе си! Беше си чисто убийство. Не, това е екзекуция. Или смъртна присъда на враг в битка. Фам беше участвал в достатъчно сражения, беше убивал, и не във всички случаи съществуваше заплаха от пресичане на траекториите на корабите. Това не е по-различно! Какво като сега Рейнолт беше фокусиран робот, роб на Нау. Преди време и тя бе вършила злини в пълно съзнание. Фам научи достатъчно за кликата Ксевале, за да се увери, че тяхната подлост не е само оправдание за тези, които я бяха унищожили. Навремето Анне Рейнолт по нищо не се е отличавала от Ритцер Брюхел. И несъмнено е била по-ефективна. Дори на външен вид двамата можеха да минат за близнаци — светлокожи, червенокоси с ледените очи на убийци. Фам се опита да задържи картината, като я увеличи в съзнанието си. Някой ден той ще свали режима Нау/Брюхел. Един ден той ще завладее „Невидимата ръка“ и ще сложи край на ужаса, установен от Брюхел там. Това, което ще сторя с Анне Рейнолт, не е много по-различно!
В този миг Фам осъзна, че се носи пред вратата на клиниката, присвил пръсти в заповед за отварянето й. Колко ли време изгубих? Броячът, който неизменно висеше в ъгълчето на окото му, отчете: само две секунди.
Припряно изпъна пръсти. Вратата се отвори и той влетя в тихото помещение. Клиниката беше ярко осветена, но изведнъж картината зад клепачите му се затъмни и се размаза. Движението му стана предпазливо, като на ненадейно заслепен човек. Локализаторите от тунела и тези, които изтръска от дрехите, се разпръснаха около него и вътрешното му зрение бавно започна да се възвръща. Фам бързо се добра до контролния пулт на МРИ, като се стараеше да не обръща внимание на пропуските в изображението — дупки в ъглите и празни пространства. Клиниката беше единственото място, в което локализаторите не можеха да оцелеят дълго. При включването им силните магнити изпържваха електроните чипове на локализаторите. Тръд беше принуден да ги изсмуче с вакуум, след като една магнитно-ускорена прахообразна частица се взриви в ухото му.