— Всичко си обмислила, нали, Анне!
И Фам насочи зрението си към беседката на Нау. Зад клепачите му се появи това, което беше взел за Анне Рейнолт. Дълго го разглежда. Част от видеотапет, опънат върху легло. Тя беше заглушила локализаторите, които наистина можеха да му предоставят гледка в близък план и го беше заблудила с една недодялана холограма.
— Не знаех, че ще бъдеш ти, но отговорът е положителен! — кимна тя. — Отдавна ми стана ясно, че някой манипулира системите ми. Отначало мислех, че Ритцер или Кал Омо са започнали политически игри. Ти беше външен заподозрян — просто човек, който прекалено често се оказва в средата на всяка случка. Но сега виждам, че си нещо повече, Фам Тринли! Наистина ли си въобразяваше, че ще успееш да объркваш дълго системите на Пастира?
— Аз… — вътрешното зрение на Фам се понесе извън стаята.
Очите му обходиха Езерния парк. Хората продължаваха да празнуват. Киви и самият Нау се бяха качили в малката лодка при Джау Ксин. Фам фокусира лицето на Нау, който не носеше шлем. Той не беше мъж, който ще пропусне да наблюдава засадата. Но той не знае!
— Аз много се страхувах, че няма да успея да обърквам неговите системите за дълго, и по-специално пък теб.
Тя кимна.
— Предполагах, че който и да го прави, ще тръгне срещу мен. Аз съм критичната точка — за миг тя хвърли поглед към отворения капак на регулатора. — Ти си знаел, че ще се донастройвам през следващите Мсек, нали?
— Да. — Пък и се нуждаеш от повече настройване, отколкото подозирах. В сърцето му се прокрадна надежда. Тя се държеше като герой от глупав приключенски филм. Не беше казала на шефа си какво възнамерява да предприеме. Вероятно не беше подсигурила и гърба си. А сега просто си висеше там и си бърбореше. Трябва да продължава да говори.
— Мислех, че ще мога да намаля напрежението на регулатора на свръхпроводниците. Когато използваш устройството, то щеше да прекъсне и…
— … И аз щях да получа капилярен инсулт? Много необмислено, Тринли, много грубо. Значи не си достатъчно умен, за да се пробваш с истинско препрограмиране, нали?
— Не съм. — Колко време остава до настройката й? Заложи на чувствата. — Освен това исках да умреш. Ти, Нау и Брюхел сте единствените истински чудовища тук. Но засега беше единствената, до която имах шанс да се добера.
— Ти си луд — усмихна се тя.
— Не, ти си луда! На времето си била Пастир като него. Проблемът ти е, че си загубила. Впрочем, имаш ли спомени? Кликата Ксевале говори ли ти нещо?
Арогантната й усмивка се стопи и за миг очите й заблестяха с обичайното навъсено безразличие. После отново се усмихна.
— Спомням си много добре. Прав си, аз изгубих. Но това се случи един век преди Ксевале, а аз се сражавах с всички Пастири — тя бавно се приближи през помещението към него. Насочвателят неизменно сочеше гърдите на Фам. — Новородените нахлуха на Френк. Аз бях завеждащият отдел антична литература в университета Арнхам… Но се научих да бъда и друго. Петнайсет години ние се борехме срещу тях. Те разполагаха с технологии, те имаха Фокуса. Отначало ги превъзхождахме по брой. Ние губехме отново и отново, но те плащаха скъпо за всяка своя победа. Към края ние бяхме по-добре въоръжени, но останахме единици. И продължавахме да се съпротивляваме.
В погледа й се четеше… радост. Той слушаше историята на Френк, разказана от другата страна.
— Ти… ти си френкска орка!
Усмивката на Рейнолт стана по-широка и тя се доближи още повече. Стройното й тяло се съпротивляваше на притеглянето на нулевата гравитация.
— Да, така е. Пастирите взеха мъдрото решение да пренапишат историята. Френкската орка става по-голям подлец от Анне от Арнхам. Освобождаването на Френк от мутирали нисши раси е по-добра история от клането и Фокуса.
Боже! Но някаква тъмна част от съзнанието му напомняше, че той все още е тук. Фам отпусна крака си покрай стената, приготвяйки се да й нанесе внезапен ритник. Рейнолт преустанови приближаването си и насочи оръжието надолу към коленете му.
— Не се опитвай, Тринли! Насочвателят се управлява от програма на МРИ-регулатора. Ако ти бях оставила още малко време, щеше да видиш никеловите сачми, които сложих в зоната за магнитно насочване. Оръжието е с ограничено действие, но без проблем ще откъсне краката ти… Така че пак да бъдеш в съзнание за разпита!
Фам насочи поглед към МРИ-скенера. Да, наистина имаше сачми. С подходящ магнитен импулс щяха да произведат високоскоростен изстрел. Но програмата, въведена в регулатора… Миниатюрни очи се плъзнаха по интерфейса на свръхпроводниците. Фам разполагаше с достатъчно локализатори, за да даде заповед по оптичната връзка и да изтрие насочващата програма. Тя още не е наясно какво наистина мога да направя с тях! Надеждата в сърцето му лумна като пламък.