Джау Ксин имаше собствено мнение за случилото се:
— Рейнолт трябваше да пренастрои пилотите ми. Не е сериозна работа, но без това обучението се скапва.
— Ти пък от какво се оплакваш? Машината още работи, нали? Ние обаче се мъчим да направим анализ на напредъка на Паяците в покоряването на космоса… А сега разпределените към нас „умни глави“ са вън от играта. Е, имам представа от химия и техника, но няма как да вкарам всички данни в…
Фам гръмогласно се разсмя. Държеше главата си с две ръце.
— Стига сте мрънкали! Поведението ви ме кара да си задавам въпроси за „превъзходството“ на Новородените. Един човек е излязъл извън строя и цялата ви организация се разпада. Къде ви е превъзходството в този случай?
Обикновено Рита Лиао беше спокоен човек, но сега отправи към Фам убийствен поглед.
— Забрави ли, че вие, Чуенг Хо, унищожихте нашето превъзходство? Когато дойдохме тук, разполагахме с десет пъти по-голям персонал в клиниката и той беше достатъчен да поддържа правилното функциониране на системите.
Възцари се неловко мълчание. Фам погледна Рита, но не се впусна в спора. След малко рязко сви рамене — движение, което всички познаваха: Тринли беше изпаднал в затруднено положение, но не желаеше да отстъпи или да се извини.
— Ей, Тръд! — един глас от съседната маса наруши мълчанието.
Силипан ги гледаше отдолу. Беше изминал половината разстояние от входа на кръчмата до тяхната маса. Все още носеше униформената тога на Новородените, но от вчера по нея се бяха появили още петна, които вече не бяха артистични нюанси.
Тишината се пръсна. Хората крещяха въпроси, канеха Тръд да се издигне и да ги осведоми. Той се плъзна през лозите към масата на Джау Ксин. Около нея нямаше празни места и те преместиха още една маса, за да се съберат. Езр се озова почти очи в очи със Силипан, макар лицето на другия да бе извърнато на другата страна. Хората от съседните маси ги обградиха в тесен кръг, като се задържаха за сплетената растителност.
— Кога ще стигнеш до някакви резултати, Тръд? Имам „умни глави“ в резерва, чакат отговори…
— … Само толкова можем да направим с наличния хардуер и…
— В името на всемогъщия Бог на Търговията! Дайте на човека възможност! — изгърмя високо и гневно гласът на Фам.
Беше типичният за Тринли подход — същата агресивност, но насочена в посока, която да го измъкне от неловкото положение. Но Езр забеляза, че тонът му въздейства на тълпата.
Силипан с благодарност погледна Фам. Самочувствието на техника днес беше доста разклатено. Под очите му се бяха вдълбали тъмни кръгове, а ръката му леко потреперваше, докато вдигаше напитката, която Бени постави пред него.
— Как е тя, Тръд? — съчувствено и тихо попита Джау. — Чухме… чухме, че мозъкът й е мъртъв…
— Не, не! — Тръд поклати глава и уморено се усмихна. — Рейнолт ще се възстанови изцяло с изключение на може би една година ретроградна амнезия. Положението ще бъде малко объркано, докато я върнем отново в строя. Съжалявам за проблемите. Досега отдавна да съм се справил е тях… — в гласа му се прокрадна част от старото самохвалство, — но ми възложиха една по-важна задача…
— Какво се е случило в действителност?
Бени се появи с поднос пипалца от скариди — най-вкусното му блюдо. Силипан се нахвърли лакомо към храната, без да отговори на въпроса. Отговорът на Тръд никога не бе очакван с по-голямо нетърпение. Хората буквално стаяваха дъх да чуят мнението му. Езр беше сигурен, че той осъзнава това и се наслаждава на повсеместното и пълно внимание. Същевременно Тръд бе прекалено скапан, за да разсъждава логично. Идеално поддържаната му униформа сега направо вонеше. Вилицата му тегелираше неуморно от чинията до устата му. След известно време той погледна с премрежени очи към човека, задал въпроса.
— Какво се е случило? Не сме сигурни. През последната година Рейнолт се промени — разбира се, все още е под Фокус, но не добре настроена. Признаците са почти незабележими. Само професионалист би ги доловил. Самият аз за малко да не им обърна внимание. Изглежда, че тя е зациклила в някакъв незначителен проект. Знаете, как се вманиачават „умните глави“. Разликата е, че Рейнолт извършваше настройката си сама и аз не можех да направя абсолютно нищо. Ще ви кажа направо, тази гадна история ме кара да се чувствам ужасно. Тъкмо се канех да докладвам на Пастира и…
Тръд се поколеба. Явно проумя, че самохвалството му няма да мине без последствия.