— Както и да е, по всичко личи, че тя се е помъчила да нагласи напрежението на някои от МРИ-регулаторите. Може би е знаела, че се нуждае от донастройка. Не знам. Свалила е предпазния си шлем и е започнала диагностиката. Най-вероятно контролиращият софтуер е дал някакъв случаен дефект. Все още се мъчим да си обясним случилото се. В крайна сметка контролният импулс е ударил право лицето й. Открихме парченце от скалпа й зад устройствата, където е агонизирала. За щастие, стимулираната продукция на вируса е алфа-ретроксна. Тя е получила сътресение и свръхдоза ректрокс… Но както казах, всичко е поправимо. След четирийсет дни обичаната от всички Рейнолт ще бъде при нас — и той тихо се засмя.
— Но без скорошни спомени?
— Разбира се, „умните глави“ нямат хардуер. Нямат копията на спомените си.
Около масата се разнесе неясно мърморене, но Рита Лиао изрази идеята с думи:
— Това е много съмнително. Като че ли някой е искал да изключи мозъка й… — тя се поколеба. По-рано същия ден самата Рита пускаше слухове за Ритцер Брюхел. Това доказваше колко далеч са стигнали Новородените — да си пъхат носовете в работа, която представлява конфликт между Пастири. — Пастир Нау провери ли статуса на летаргичния сън на помощника си?
— И на неговите агенти? — произнесе един Чуенг Хо зад Езр.
Тръд хвърли вилицата върху масата.
— Какво си въобразявате! — изкрещя той гневно и пронизително. — Пастирът е разгледал всички възможности… извънредно внимателно! — той си пое дълбоко дъх и явно проумя, че цената на славата е прекалено висока за него. — Можете да бъдете напълно уверени, че Пастирът приема случилото се напълно сериозно. Но разберете — притокът на ретрокс просто не е бил ограничен навреме. Напълно е възможен подобен инцидент. Амнезията ще бъде временно явление. Ако някой е направил това, той не е глупак. Тя можеше да бъде убита и всичко щеше да изглежда по същия начин — само един инцидент.
За момент всички замълчаха, Фам огледа лицата на присъстващите. Силипан вдигна вилицата, после отново я остави на масата. Взираше се в недовършената порция пипалца от скариди.
— Боже, колко съм уморен! Влизам в дежурство след… проклятие! След петнайсет Ксек.
Рита потупа с длан ръката му.
— Е, радвам се, че се отби и ни разказа истинската история.
Сред наобиколилите го хора се разнесе одобрително мърморене.
— Известно време Бил и аз ще водим парада. Всичко зависи от нас — Тръд обходи с поглед лицата на присъстващите в търсене на подкрепа.
В гласа му се преплитаха гордост и страх.
Двамата се срещнаха по-късно същия ден, в буферното пространство на външния корпус. Уговорката беше много отпреди откриването на Езерния парк. И Езр тръпнеше от нетърпение и страх. Срещата, на която ще изложи пред Фам Нувен позицията си за Фокуса. Ще произнеса кратката си реч, ще изрека съображенията си. Дали ще е достатъчно?
Езр бързо отмина оранжериите на Фонг. Ярките светлини и миризмата на гниеща растителност изчезнаха постепенно. А мракът, който го обгърна, бе прекалено плътен за човешки очи. Преди осем години първата среща с Нувен се проведе под слабото сияние на слънцето. А сега над корпуса се виждаше само тъмнина.
Но днес Езр разполагаше и с друго зрение… Той включи локализатора на слепоочието си. Появи се призрачно изображение. Цветовете в картината бяха само оттенъци на жълтото. Такива можеш да видиш, като притиснеш силно с пръст ъгълчето на окото си. Но светлината не предоставяше достатъчна информация. Езр дълго и упорито изпълняваше упражненията, които му показа Фам. И вече жълтата светлина му разкриваше сферичните стени на мембраните на балоните и външния корпус. Понякога гледката се размиваше. Друг път перспективата се изкривяваше под краката му или зад главата му. Но с правилните команди и пълно съсредоточаване той можеше да види там, където обикновеният човек беше сляп. А Фам е по-добър от мен. Нувен използва локализаторите като своя лична собственост.
Фам Нувен беше отпред над главата му, скрит зад една спойка на стената. Само фактът, че зад него имаше локализатори, издаваше местоположението му. Докато Езр изминаваше последните делящи ги метри, картината затрептя. Фам пренасочваше миниатюрните си слуги в различно съзвездие.
— Добре, да бъдем кратки — каза той и застана пред Езр.
Жълтите псевдо-светлини обагриха измършавялото му, изнурено лице. Не беше се отказал от самоличността на Тринли. Не, приличаше повече на препилия Фам, когото беше видял в кръчмата. Само че изражението му криеше още нещо.