— Ти… ти ми обеща две хиляди секунди.
— Да, но положението се промени. Или не си забелязал?
— Много неща забелязах. Мисля, че е време най-после да поговорим откровено. Нау наистина се възхищава от теб… Знаеш това, нали?
— Нау е прекрасен лъжец!
— Да, но разказите, които ми показа, или поне голяма част от тях са достоверни. Фам, двамата с теб вече не едно Бдение работим заедно. Много мислех за историите, които леля ми и прачичовците ми обикновено разказваха за теб… Преодолях култа си към героя. И в крайна сметка осъзнах колко трябва… колко трябва… да обичаш… Фокуса. Ти ми даде безброй обещания, но всички бяха внимателно обмислени. Исках да победиш Нау и да възвърнеш всичко, което изгубихме… Но преди всичко ти се стремиш към Фокуса, нали?
Възцарилата се тишина се проточи над пет секунди. Как ще отговори на директния ми въпрос? Най-после Фам заговори. Гласът му скърцаше:
— Фокусът е ключът към създаването на цивилизация, която ще живее вечно — из цялото Обитавано от хора космическо пространство.
— Фокусът е робство, Фам! — тихо възрази Езр. — Ти, разбира се, осъзнаваш това. И мисля, че в дъното на душата си и ти го мразиш. Замле Енг… се превърна в твоето тайно прикритие, но аз смятам, че това е повикът на сърцето ти.
Една секунда Фам безмълвно се взираше в него. Устата му се изкриви.
— Ти си глупак, Езр Вин! Прочете разказите на Нау, и пак нищо не си разбрал. На времето аз бях предаден от една Вин! И няма да допусна това да се повтори. Да не мислиш, че ще те оставя жив, ако застанеш на пътя ми.
Фам се плъзна по-близо към него. Изведнъж вътрешното зрение на Вин изчезна. Беше изключен от цялата мрежа на локализаторите. Езр вдигна ръце и обърна длани нагоре.
— Не знам. Но аз също съм Вин, пряк потомък на Сура, както и твой. Ние сме фамилията на неразгаданите тайни. Трябваше да ми разкажат истината за Зева Бризго. Но дори когато бях дете, дочувах това-онова, смътни намеци. Фамилията не те е забравила. Дори имаме мото, което никога не изричаме пред чужди хора: „Дължим всичко на Фам Нувен, да бъде благословено името му!“ И трябва да говоря с теб, без значение дали ще ме убиеш — Езр впери очи в непрогледния мрак. Дори нямаше представа къде се намира събеседникът му в този момент. — А след вчерашния ден… Мисля, че ще ме изслушаш. Мисля, че няма от какво да се страхувам.
— След вчерашния ден ли? — прозвуча наблизо ядосаният глас на Фам. — Малко змийче от фамилията Вин, какво изобщо може да знаеш за вчера?
Езр погледна в посоката, от която се разнасяше гласът. В интонацията му имаше нещо странно, една омраза, която прескачаше всички предели на разума. Какво се случи с Рейнолт? Нещата тръгнаха в съвсем погрешна посока, но той трябваше да произнесе думите, които си бе подготвил:
— Ти не си я убил. Вярвам на казаното от Тръд. Можел си да я убиеш и смъртта й пак да прилича на нещастен случай. Затова смятам, че открих къде разказите на Нау са истина и откъде започва лъжата — Езр протегна напред ръце и постави длани върху раменете на Фам. Напрегнато се взираше в тъмнината. — Фам! През целия си живот ти си бил неразбран. А твоята гениалност ни е превърнала в това, което сме днес. Но ти си се стремил към нещо по-голямо. Желанието ти не е запазено в историите на Чуенг Хо, но аз го разбрах от разказите на Нау. Ти си имал удивителна мечта, Фам. Фокусът може да я превърне в действителност… но цената е прекалено висока!
След миг тишина се разнесе звук, който наподобяваше рев на ранено животно. Изведнъж ръцете на Езр отхвръкнаха встрани и пръстите на Фам се впиха в гърлото му. Хватката им беше желязна и заглуши вика му. Смайването на Вин се разсея и съзнанието му се понесе към абсолютния мрак…
И тогава натискът върху гърлото му престана. Пред очите на Вин искряха ослепително бели звезди, които пулсираха в синхрон с тихо пукане. Той се задъха, зашеметен. Мъчеше се да разбере. Фам беше стопил преобразувателите на всички близкостоящи локализатори. Пулсиращите искри показваха Фам в забавен кадър. В очите му пламтеше безумие, каквото Езр никога не бе виждал.
Светлинките се отдалечаваха. Но разрушението се носеше към тях. Езр успя да изграчи ужасено:
— Фам, нашето прикритие. Без локализаторите…
Последните миниатюрни проблясъци озариха ироничната усмивка по лицето на Фам.