— Без локализаторите сме мъртви! Умри, малки Вин! Вече не ми пука!
Езр чу, че той се обърна и изчезна в мрака. Сам сред непрогледния мрак и абсолютната тишина. А смъртта се спотайваше само на няколко Ксек. И независимо от отчаяните усилия, Езр не откри признак от мрежата на локализаторите.
Какво правиш, когато мечтата ти умре? Фам се носеше сам в тъмната си стая. Обмисляше този въпрос с известно любопитство, граничещо с безразличие. Далечно кътче на съзнанието му си даваше сметка за дупката, която проби в мрежата на локализаторите. Мрежата беше здрава. Системата на съгледвачите на Новородените нямаше да отчете автоматично срива. Но без внимателна ревизия новината за пробива постепенно ще стигне до тях. Смътно си спомняше, че Езр направи отчаян опит да прикрие взрива. Чудно, но момчето не влоши положението, но и той не отправяше молитви за прикритие. Най-много след няколкостотин секунди Омо ще алармира Брюхел… и всичко ще свърши. Но това вече нямаше никакво значение.
Какво правиш, когато мечтата ти умре?
През живота си всеки загубва мечтите си. Всички остаряват. В началото, когато животът изглежда толкова красив, това е обещание, което обаче изчезва с отлитането на годините.
Но не и мечтата на Фам. Той преследваше целта си през разстояние повече от петстотин светлинни години и през три хиляди години обективно време. Това беше мечта за едно обединено човечество, където справедливостта няма да бъде само пулсираща искра, а неизменно сияние, което ще облива цялото Обитавано от хора космическо пространство. Той мечтаеше за цивилизация, чиито континенти нямаше да пламтят в пожари и чиито владетели няма да дават децата си като заложници. Когато Сами го измъкна от гробището при Лоусиндер, Фам умираше. Но не и неговата мечта. Мечтата блестеше ярко както винаги в съзнанието му, поглъщаше го.
А тук той откри инструмента, чрез който мечтата му ще стане действителност. Фокусът, достатъчно тайна и напреднала автоматика, способна да управлява една междузвездна цивилизация. Фокусът можеше да създаде расата от „любящи роби“, за създаването на която Сура се беше шегувала. Какво от това, че беше робство? Имаше толкова по-жестоки несправедливости, които Фокусът би премахнал завинаги.
Може би.
Извърна очи от Еджил Манри, който сега представляваше само едно сканиращо устройство. Извърнал очи и от Триксия Бонзол и от всички останали, затворени години наред в тесните си клетки. Но вчера беше принуден да погледне Анне Рейнолт, изправена сама срещу силата на Фокуса, прекарала живота си в опити на устои на неговата власт. Подробностите смаяха Фам, но той продължаваше да се заблуждава, че това не е част от цената за осъществяването на неговата мечта. Анне беше една по-велика Синди Дюкан.
А днес, Езр Вин и неговата прочувствена реч. Цената е препалено висока! Езр Вин!
Фам можеше да осъществи своята мечта… ако се откаже от причините за нея.
Веднъж вече един Вин се изправи между него и окончателния му успех. Дано змийчето Вин да пукне! Дано всички умрат! Дано загина и аз!
Фам се обърна към самия себе си. Внезапно осъзна, че хлипа. Ако не се броят преструвките… не беше плакал откакто… не помнеше… може би от дните в другия край на живота си, когато за първи път стъпи на борда на „Рипрайз“…
И така, какво правиш, когато мечтата ти умре?
Когато мечтата ти умре, ти се отказваш от нея.
И после какво ти остава?
Фам не знаеше колко време мислите му се носят в нищото. После още веднъж осъзна, че от мрежата на локализаторите около него проблясват картини: долу на астероида фокусираните роби бяха наблъскани със стотици в Хамърфест… Анне Рейнолт спеше в килия, не по-голяма от останалите…
Те заслужаваха по-добра участ от тази, която ги сполетя. Те заслужаваха по-добра съдба от тази, която им отреди Томас Нау. Анне заслужаваше по-добър живот.
Фам протегна ръка и през мрежата нежно докосна Езр Вин, премествайки го встрани. Присъедини се към усилията на момчето и започна да изгражда от тях убедително прикритие. Имаше тънки подробности: драскотините по врата на Вин, нуждата от десет хиляди нови локализатора във вътрешното пространство на лагера. Можеше да се справи с тях, а в дългосрочен план…
С времето Анне Рейнолт ще се възстанови от това, което й причини. А когато това се случеше, играта на котка и мишка щеше да се поднови. Но този път той трябваше да защити и нея, и всички други роби. Щеше да бъде още по-трудно отколкото досега. Но може би с помощта на Езр Вин, ако се сработеха в истински екип… Плановете се оформяха и подреждаха в главата на Фам. Разликата от мечтата да счупиш Колелото на историята беше голяма, но сега изпитваше необикновеното, нарастващо удоволствие да правиш това, което чувстваш за правилно.