Мъглата леко се кълбеше около вилата и илюзията за гравитация бе подложена на тежко изпитание, когато посетителите се залюшкаха насам-натам на обувките си с прилепващи подметки. После се разположиха в покоите на Нау, стоплени от много естествените на вид горящи дърва в голямата камина. Пастирът им посочи маса за конференции. Там седяха Брюхел и Рейнолт. Още три фигури се очертаваха на фона на прозореца и сивата светлина отвъд. Едната беше Киви.
— Е, Джау, здравей — поздрави Езр. — Добре… дошъл отново.
Разбира се, това бяха Джау и Рита. Томас Нау усили осветлението в стаята. Топлината и светлината не бяха повече, отколкото във всяко цивилизовано жилище, но студът и мракът, така усилно поддържани навън, някак си караха тази вътрешна светлина да вдъхва радостна сигурност.
Управителят им махна да седнат, после зае мястото си. Както обикновено, Нау бе олицетворение на щедрото, умно ръководство. „Но мен и за миг не може да ме излъже“ — помисли си Гонле. Преди тази мисия през годините на дългата си кариера тя си беше имала работа с десетина култури на Клиенти в три различни свята — във всички размери и цветове на човечеството. А управлението им беше даже още по-разнообразно — тирании, демокрации, демархии. Винаги имаше начин човек да се сработи с тях. Големият шеф Нау беше негодник, но умен негодник, който разбираше, че трябва да се върши работа. Киви се беше погрижила за това още преди години. Лошото идваше от неговото физическо надмощие — това не влизаше в стандартната работна среда на Чуенг Хо. Когато не можеш да избягаш от лошите, положението е рисковано. Но в дългосрочна перспектива дори това нямаше значение.
Пастирът кимна на всеки от тях.
— Благодаря, че дойдохте лично. Трябва да знаете, че това събрание се излъчва на живо по локалната мрежа, но се надявам да не разкажете на приятелите си какво сте видели със собствените си очи. — Той се ухили. — Сигурен съм, че то ще е благодатна тема за разговори при Бени. Имам за вас една невероятно добра новина, но същевременно и голямо предизвикателство. Виждате ли, Главен пилот Ксин току-що се завърна от ниска орбита около Арахна — той млъкна. Бас ловя, че при Бени цари пълна, изпълнена с благоговение тишина. — И е открил… интересни неща. Джау, моля, разкажи за мисията.
Ксин се изправи малко прекалено бързо. Жена му го улови за ръката и той се обърна с лице към тях. Гонле неуспешно се опита да привлече погледа на Рита, но цялото внимание на жената бе съсредоточено върху Джау. Бас ловя, че са я държали в камерата, докато той се върне — само това би могло да й затвори устата. Лицето на Рита изразяваше огромно облекчение. Каквато и да беше новината, тя не можеше да е лоша.
— Тъй вярно. Според вашите инструкции, аз бях разбуден за Бдение по-рано, за да предприема близка обиколка около Арахна. — Докато той говореше, Киви раздаде устройства като за Чуенг Хо. Когато стигна до Гонле, тя й подхвърли предложение за покупка. Киви се усмихна и й прошепна „Скоро!“. Големите шефове все още не позволяваха на робите да притежават подобни неща. Може би най-накрая и това щеше да се промени. Измина секунда, докато очилата се настроят на един и същи образ. Пространството над масата трепна и се превърна в изглед от канарата L1. Далече, отвъд пода, сияеше дискът на Света на паяците.
— Заедно с моите пилоти взехме последният функциониращ катер — над канарата се изви златна нишка. Върхът й се ускори до средната точка и после забави ход. Сканиращият обектив настигна катера. Отпред дискът на Арахна се уголеми. Планетата изглеждаше почти толкова замръзнала и мъртва, както и когато хората пристигнаха там за първи път. Но имаше една голяма разлика — бледото сияние на светлините на града по северното полукълбо, проблясващо тук-там в най-големите градове.
Отвъд тъмнината се разнесе гласът на Фам Тринли — невярващо дюдюкане.
— На бас, че са те забелязали!
— Пропуснаха ни. Покажи защитните радари и местните спътници — обърна се той към дисплея. Облак сини и зелени точки разцъфна в пространството около планетата. На земята проблеснаха дъги от светлина — обхватът на ракетните радари на Паяците. — За в бъдеще това ще е по-голям проблем.
Гласът на Анне Рейнолт проряза кабината.
— Моите хора от мрежата изтриха всички веществени доказателства. Рискът си струваше.