Но Пастирът се бе върнал към по-практичните въпроси.
— Та значи, това е фантастичната новина. В дългосрочна перспектива тя надминава и най-безумните ни мечти. В краткосрочна — създава сериозна пречка за Замисъла. Киви?
— Да. Както знаете, на Паяците им остават около пет години, докато се сдобият с развита планетарна компютърна мрежа, нещо, на което можем да разчитаме като посредник на действията ни.
Нещо достатъчно напреднало, че да можем да го използваме. До днешния ден това беше най-голямото съкровище, което Гонле Фонг си бе представяла, че би придобила за тези години на заточение. Забравете за страничните придобивки като рамдрайв или дори в биологията. Там долу имаше цял един индустриализиран свят с култура, гарантирано чужда на другите пазари. Ако успееха да я завземат или дори поне да заемат господстваща позиция на пазара, щяха да се наредят сред легендите в търговията на Чуенг Хо. Гонле разбираше това, а без съмнение и Нау. Киви също, макар че точно сега я избиваше на чист идеализъм:
— Досега ние си мислехме, че им остават също около пет години, докато наистина започнат да се нуждаят от нашата помощ. Мислехме, че дотогава не е възможно да започне война между Сродниците и Съглашението. Е… сгрешихме. Сродниците не разполагат с кой знае каква компютърна мрежа — но те притежават мините за каворит. Техните каворитни спътници засега са невидими, но това е само временно предимство. Много скоро и ракетната им флота ще бъде подобрена. В политическо отношение ги виждаме като преминаващи към по-малки, подривни държави, които те подстрекават към конфронтация със Съглашението. Просто не можем да чакаме още пет години, за да се намесим.
Джау се обади:
— Има и други причини да изтеглим напред крайния срок. С този каворит ще е почти невъзможно да държим още дълго нашите действия в тайна. Паяците много скоро ще излязат в локалното пространство. В зависимост от това, колко имат от ей това — той рязко посочи с палец блестящата плочка на тавана, — те може да се окажат и по-маневрени от нас.
До него Рита изглеждаше все по-разтревожена.
— Искаш да кажеш, че има шанс хората на Педуре да спечелят? Ако трябва да ускорим осъществяването на Замисъла, то значи е време да престанем с предпазливите действия. Трябва да слезем долу с военна сила и да се намесим на страната на Съглашението.
Пастирът кимна сериозно към Лиао.
— Чух те, Рита. Там долу има хора, които всички ние започнахме да уважаваме, дори да… — той махна с ръка, сякаш за да отхвърли по-дълбоките чувства и да се съсредоточи върху жестоката действителност. — Но като ваш Пастир, аз трябва да съблюдавам приоритетите. Мой най-голям приоритет е вашето оцеляване и оцеляването на всички хора в нашето малко паство. Не се подлъгвайте по красотата, която всички вие тук създадохте. Истината е, че разполагаме с твърде малки безценни военни сили. — Залязващото слънце бе превърнало езерото в злато и сега косите лъчи огряваха залата за срещи с лека, равномерна топлина. — Всъщност ние сме почти корабокрушенци, и се намираме по-далече от Човечеството, отколкото някой някога е бил. Наш втори приоритет — който е неразривно свързан с първия — е оцеляването на развитата индустриална цивилизация на Паяците, и оттам — на техния народ и култура. Трябва да действаме много внимателно. Не можем да се ръководим от едната привързаност… Вие знаете, и аз слушам преводите. Мисля, че хора като Виктъри Смит и Шерканер Ъндърхил биха го разбрали.
— Но те могат да ни помогнат!
— Може би. Бих им се обадил на мига, стига да имахме повече информация и да бяхме проникнали по-дълбоко в мрежата. Но ако се разкрием без нужда, можем да обединим всички тях против нас — или пък другата възможност е да провокираме Педуре да ги нападне незабавно. Трябва да ги спасим, но без да жертваме себе си. — Рита се поколеба. Вдясно от Нау, скрит в сянката, Ритцер Брюхел я изгледа кръвнишки. По-младият Пастир така и никога не проумя факта, че старите правила от времето на Засадата на Новородените трябва да се променят. Идеята някой да му възразява продължаваше да го вбесява. Слава Богу, че не той дърпа конците. Нау е костелив орех — гладък и безмилостен въпреки всичките му любезности, но с него може да се върши работа.