Юнърбай наостри поглед.
— Моите телохранители са с ранг „строго секретно“, Шерк. Виждали са такива неща, че…
Ъндърхил вдигна ръка. Очите му блестяха на светлината на лампите. Тези очи като че бяха пълни със старата гениалност.
— Това е… по-друго. Това е нещо, което отдавна исках да знаеш, и сега, когато нещата са толкова отчайващи…
Асансьорът забави ход, спря и вратите се отвориха. Шерканер ги беше качил чак на самия връх на хълма.
— Сега кабинетът ми е тук. Навремето това беше стаята на Младша, но сега, когато я повишиха в офицерски чин, тя любезно ми я предостави. — Коридорът някога бе открит. Хрункнер го помнеше като пътека с изглед към малкия парк на децата. Сега тя бе покрита с дебело стъкло, достатъчно силно, че да издържи на налягането дори и след като атмосферата замръзнеше.
Зажужаха електрически мотори и вратите се плъзнаха встрани. Шерканер махна на приятеля си да влезе в стаята. Високи прозорци гледаха към града. Малката Виктъри бе имала чудесна стая. Сега тук цареше безпорядъкът на Шерканер. В ъгъла беше онази ракетна бомба/кукленска къща и стойката, на която спеше Моби. Но в стаята господстваха кутиите на процесори и екрани със суперкачество. Картините, които показваха, бяха пейзажи от Монтроял, а цветовете им бяха по-щури от всички, които Хрункнер бе виждал навън в природата. И все пак картините бяха призрачни. Имаше сенчести горски полянки, но в нюанси на тартан. Пукнатини, прорязващи разцепен айсберг — всичките в цветовете на лавата. Беше някаква графична лудост… откачена видеоигра. Хрункнер се спря и посочи цветовете.
— Впечатлен съм, но не е много добре калибрирано, Шерк.
— О, съвсем добре си е, но вътрешният смисъл не е извлечен. — Шерк се покачи на една конзола. Като че гледаше картините. — Да, цветовете са крещящи — като мине време, преставаш да ги забелязваш… Хрункнер, мислел ли си някога, че сегашните ни проблеми са по-сериозни, отколкото би трябвало да бъдат?
— Откъде да знам? Всичко е ново. — Юнърбай се отпусна. — Да, нещата отиват към пъкъла. Тази бъркотия в Юга е всичките кошмари, които сме си представяли. Те имат ядрено оръжие, може би двеста броя, и система за изстрелване. Поквариха се в опитите си да стигнат нивото на развитите нации.
— Поквариха се само за да избият останалите от нас?
Преди трийсет и пет години Шерк бе прозрял формата на всичко това, поне в общи линии. Сега задаваше малоумни въпроси.
— Не — отвърна Юнърбай с почти лекторски тон. — Поне не е, както започна. Опитаха се да създадат индустриална и селскостопанска база, която да продължи да действа и в Мрака. Провалиха се. Имат достатъчно, за да закрепят два града, някое и друго военно подразделение… Точно сега Югът е с две години по-напред в студа от останалия свят. Сухите урагани вече се струпват на южния полюс. — Югът беше в най-добрия случай място, малко от малко пригодно за живеене. По средата на Периода на светлината имаше няколко години, когато земеделието беше възможно. Но континентът е баснословно богат на минерали. През последните няколко поколения Южаните бяха експлоатирани от северните минни корпорации с всеки цикъл все по-алчно и по-алчно. Но в това поколение на Юг вече имаше суверенна държава — държава, която много се боеше от севера и прииждащия Мрак. — Толкова средства похарчиха в опити да направят скок към ядреното електричество, че дори не всичките им убежища са подсигурени.
— А Сродниците подриват каквато и добра воля би могла иначе да съществува.
— Разбира се. — Педуре беше гений. Убийство, изнудване, хитро насаждане на паника. Каквото и зло да вземеш — Педуре много я биваше в него. И сега правителството на Юга бе решило, че Съглашението е планирало да ги нападне внезапно в Мрака. — Новинарската мрежа го е разбрала правилно, Шерк. Тия от Юга може да ни гръмнат с ядрени бомби.
Хрункнер погледна зад крещящите екрани на Шерканер. Оттук виждаше Принстън във всички посоки. Някои от сградите — като Къщата на хълма — щяха да са годни за обитаване дори и след като въздухът се кондензираше. Можеха да издържат на налягането и имаха добри енергийни връзки. По-голямата част от града се намираше съвсем малко под земята. Петнайсет години строителна лудост сътвори това за градовете на Съглашението, но сега една цяла цивилизация можеше да оцелее будна през Епохата на мрака. Ала бяха толкова близо до повърхността — бързо щяха да измрат, ако избухнеше ядрена война… Индустриите, за чието създаване бе помогнал Хрункнер, бяха сътворили чудеса… Значи сега сме изложени на риск повече от всякога. Имаше нужда от още чудеса. Хрункнер и милиони други се бореха с тези невъзможни изисквания. През последните трийсет дни на Юнърбай му се падаха само по три часа сън дневно. Това отклонение, за да си побърбори с Ъндърхил, бе провалило едно събрание по планирането и една инспекция. От лоялност ли съм тук… или защото се надявам, че Шерк може пак да спаси всички ни!