Ъндърхил сключи ръце — те оформиха малко храмче пред главата му.
— Мислел ли си… Мислил ли си някога, че нещо друго е виновно за проблемите ни?
— По дяволите, Шерк. Като какво например?
Шерканер се закрепи на стойката. Думите му излизаха тихо и бързо.
— Като например пришълци от космоса. Тук са отпреди Епохата на Новото слънце. Двамата с тебе ги видяхме в мрака, Хрункнер. Светлините в небето, спомняш ли си? — Той продължи да дърдори. Тонът му така не приличаше на Шерканер Ъндърхил от миналото. Предишният Ъндърхил разкриваше странните си умозаключения с вдигната вежда или с предизвикателен смях. Но сега Ъндърхил говореше припряно, сякаш някой се готвеше да го спре… или да му възрази? Този Ъндърхил говореше като… като отчаян човек, вкопчил се в някаква фантазия… Старецът като че осъзна, че е изгубил публиката си.
— Не ми вярваш, нали, Хрунк?
Хрункнер се сви върху стойката. Какви ли ресурси вече са погълнали тези ужасяващи безсмислици? Другите светове — животът в другите светове — беше една от най-старите и най-налудничави идеи на Ъндърхил. И сега тя изплуваше отново след години на оправдана забрава. Познаваше Генерала — и тя не би се впечатлила от това повече от него. Светът се клатушкаше на ръба на бездна. Нямаше място да угаждаш на горкия Шерканер. Без съмнение Генералът не му позволяваше да я разсейва. — Същото като видеомантията, нали, Шерк? — Цял живот си правил чудеса. Но сега имаш нужда от тях по-бързо и по-отчаяно от всякога. А ти са останали само суеверията.
— Не, не, Хрунк. Видеомантията е само средство, прикритие, така че пришълците да не виждат. Ето, ще ти покажа! — ръцете на Шерканер зачукаха по контролните отвърстия. Картините затрепкаха, стойностите на цветовете започнаха да се променят. Един пейзаж се измени от летен в зимен. — Ще почакаш малко. Темпото на битовете е бавно, но за нагласянето на канала трябват много големи изчисления. — Главата на Ъндърхил се килна към миниатюрните екрани, които Хрункнер не виждаше. Ръцете му затропаха нетърпеливо по конзолата. — Ти заслужаваше да знаеш това повече от всички, Хрунк. Толкова много си направил за нас. Можеше да направиш още толкова много, само да те бяхме въвели в това. Но Генералът…
На екрана цветовете се меняха, пейзажите се стопяваха в размазан хаос. Минаха няколко секунди.
И Шерканер нададе лек вик на изненада и огорчение.
Онова, което бе останало от картината, се разпознаваше, макар и с много по-нисък диапазон на честотите, отколкото в оригиналния видеозапис. Оказа се стандартен осемцветен видеопоток. Идваше от камера в кабинета на Виктъри Смит в Териториалното командване. Картината беше добра, но груба в сравнение с истинския образ и дори с видеомантията на Шерк.
Но тази картина показваше нещо истинско: Генерал Смит ги гледаше от бюрото си. Навсякъде около нея имаше огромни купчини документи. Тя махна на един помощник да излезе от кабинета и се втренчи в Ъндърхил и Юнърбай.
— Шерканер… довел си Хрункнер Юнърбай в кабинета си. — Тонът й беше напрегнат и ядосан.
— Да, аз…
— Мислех, че сме си говорили за това, Шерканер. Играй си с твоите играчки колкото си искаш, но недей да досаждаш на хората, които имат да вършат истинска работа.
Хрункнер никога досега не беше чувал Генерала да използва подобен тон и подобен сарказъм, когато говореше с Ъндърхил. Колкото и необходимо да беше това, той би дал всичко, за да не му се налага да му бъде свидетел.
Ъндърхил като че се канеше да възрази. Той се изви на стойката си и ръцете му се отпуснаха умолително. После промълви:
— Да, скъпа.
Генерал Смит кимна и махна на Хрункнер.
— Извинявайте за неудобството, сержант. Ако имате нужда от помощ да се върнете пак към програмата си…
— Благодаря, госпожо. Може би. Ще проверя на летището и се връщам при вас.
— Чудесно. — Образът от териториалното командване изчезна.
Шерканер наведе глава, докато тя се отпусна на конзолата. Ръцете и краката му бяха прибрани и неподвижни. Буболечката-водач се приближи и го побутна въпросително.