След няколко секунди мълчание Ксавие въздъхна.
— Ариа, ти ли си? — каза той с мазен глас. Ариа изписка тихо. — Няма нужда да се криеш — подразни я той. — Мисля, че се разбрахме нещо.
Тя бързо затвори. Единственото нещо, което се бяха разбрали беше, че ако тя предупреди Ила за това що за човек е Ксавие, той веднага ще каже на майка й, че Ариа го харесва. А това щеше да съсипе отношенията им завинаги.
— Ариа?
Тя се сепна и вдигна глава. Баща й Байрън се беше навел над нея, облечен в любимата си раздърпана тениска на „Холис“ и обичайната си разрошена коса стил „току-що ставам от леглото“. Той седна на масата до нея. Мередит също влезе, облечена в бяло сари и джапанки, и се облегна на плота.
— Трябва да говорим с теб — каза Байрън.
Ариа отпусна ръце в скута си. И двамата изглеждаха ужасно сериозни.
— Първо, в сряда вечерта ще имаме малко празненство по случай бъдещото раждане — каза Байрън. — Ще поканим някои от нашите приятели.
Ариа примигна. Те имат общи приятели? Това й се струваше невъзможно. Мередит беше около двайсетте, току-що завършила университета. А Байрън беше… стар.
— И ти можеш да си доведеш някоя приятелка — обади се Мередит. — И няма нужда да ми купуваш подарък.
Ариа се запита дали Мередит е регистрирана в „Съншайн“, бебешкия еко магазин в Роузууд, където продаваха стодоларови екологично чисти бебешки обувчици, направени от рециклирани пластмасови бутилки от кока-кола.
— А що се отнася до това къде ще организираме празненството… — Байрън подръпна маншетите на белия си плетен пуловер. — То ще се проведе в новата ни къща.
Ариа не можа веднага да осмисли думите му. Отвори изненадано уста и бързо я затвори.
— Не искахме да ти казваме, докато не бъдем напълно сигурни — избъбри Байрън. — Но днес одобриха заема ни и утре ще подпишем документите. Мислим веднага да се нанесем и искаме да дойдеш да живееш с нас.
— Значи… къща — повтори Ариа. Тя не беше сигурна дали да се засмее, или да заплаче. Тук, в този малък, студентски апартамент в Стария Холис, връзката на Байрън и Мередит изглеждаше някак… измислена. Но къща, от друга страна, вече беше нещо сериозно. Истинско. — Къде се намира? — попита най-накрая тя.
Мередит прокара пръст по розовата татуирана паяжина от вътрешната страна на китката й.
— На Ковънтри лейн. Много е красива, Ариа — мисля, че ще я харесаш. Има вита стълба, която води до една голяма таванска стая. Тя може да е твоя, ако я искаш. Светлината там е идеална за рисуване.
Ариа зяпаше едно малко петно върху пуловера на Байрън. Ковънтри лейн й прозвуча познато, но не се сещаше откъде.
— Можеш да започнеш да пренасяш нещата си там още утре — каза баща й и я погледна внимателно, сякаш не беше сигурен как ще реагира.
Тя се обърна безучастно към телевизора. По новините показваха снимка на Иън. След това на екрана се появи майка му, която изглеждаше бледа и недоспала.
— Той не се е обаждал от четвъртък вечерта — проплака госпожа Томас. — Ако някой знае какво му се е случило, моля да ни съобщи.
— Чакайте малко — изрече бавно Ариа, след като в съзнанието й проблесна една мисъл. — Ковънтри лейн не е ли улицата точно зад къщата на Спенсър?
— Точно така! — Лицето на Байрън светна. — Ще бъдеш близко до нея.
Ариа поклати глава. Баща й все още не се досещаше.
— Това е улицата, на която живее Иън Томас!
Байрън и Мередит се спогледаха и лицата им пребледняха.
— Наистина… ли? — попита Байрън.
Пулсът на Ариа се ускори. Това беше една от причините толкова да обича баща си — той въобще не се интересуваше от клюките. Но в същото време как, за Бога, не го е разбрал досега?
Страхотно. Не само, че ще живее до гората, където намериха тялото на Иън, но и където умря Али. Ами ако Иън беше все още жив и се криеше в гората, за да ги шпионира?
Тя погледна баща си.
— Не смяташ ли, че тази улица има наистина лоша карма?
Байрън скръсти ръце на гърдите си.
— Съжалявам, Ариа. Но получаваме тази къща при отлични условия и не можем да си позволим да я изпуснем. Тя е огромна и съм повече от сигурен, че ще ти бъде много по-удобно да живееш там, отколкото… тук. — Той протегна ръце, показвайки единствената малка тоалетна в апартамента, която тримата трябваше да споделят.