Ариа погледна към тотема с птиче лице в ъгъла на кухнята, който Мередит беше домъкнала преди месец от битпазара. В никакъв случай нямаше да се върне при майка си. Мазният глас на Ксавие прозвуча в ушите й: „Няма смисъл да се криеш. Мисля, че се разбрахме нещо“.
— Добре, ще се преместя във вторник — промърмори тя. Събра си учебниците, взе телефона и се оттегли в малката си спалня в дъното на студиото на Мередит, чувствайки се победена и тотално изтощена.
Когато тръсна нещата си на леглото, нещо пред прозореца привлече вниманието й. Студиото се намираше в задната част на апартамента и гледаше към алеята, водеща към разнебитения дървен гараж. Забеляза някаква сянка, която се размърда зад мръсните му прозорци. След това две немигащи очи се втренчиха през стъклото право в Ариа.
Тя изписка и се притисна към задната стена с разтуптяно сърце. Но само след секунда очите изчезнаха тъй бързо, сякаш никога не бяха съществували.
3.
Отведи ме на луната
В неделя вечерта Емили Фийлдс седеше с подвити крака в едно от уютните сепарета на закусвалнята на Пинелъпи, която се намираше недалеч от къщата й. Новият й приятел Айзък седеше срещу нея, пред чиния с две намазани с фъстъчено масло филии. Демонстрираше й как прави прочутия си по цял свят, променящ живота на хората сандвич с фъстъчено масло.
— Номерът е — каза Айзък, — да използваш мед вместо желе. — Той взе едно шишенце с форма на мечка, което седеше в средата на масата. Когато Айзък изстиска меда върху едната филия, мечката издаде пръцкащ звук. — Обещавам ти, че това ще прогони всичкия ти стрес. — Той й подаде сандвича. Емили отхапа една голяма хапка, сдъвка я и се усмихна.
— Вкусно — каза тя с пълна уста. Айзък стисна ръката й и Емили замря. Той имаше меки, изразителни сини очи, а в устата му имаше нещо, което го правеше да изглежда вечно усмихнат, дори когато не беше. Ако Емили не го познаваше, щеше да помисли, че той изглежда твърде добре, за да се движи с момиче като нея.
Айзък посочи към телевизора над щанда.
— Хей, това не е ли къщата на приятелката ти?
Емили се обърна и видя госпожа Макклелън, съседката на Спенсър, която се беше спряла пред двора на семейство Хейстингс, стиснала здраво каишката на малкия си пудел.
— От събота не мога да спя — тъкмо казваше тя. — Мисълта, че там в гората, точно зад къщата ми, лежи труп, не ми дава покой. Просто се надявам, че ще го намерят бързо.
Емили се плъзна надолу и в гърлото й закиселя. Радваше се, че полицията търси Иън, но точно в този момент не искаше да слуша за това.
На екрана се появи едно ченге от роузуудската полиция.
— Полицията на Роузууд събра всички необходими данни и започна претърсване на гората. — В очите му започнаха да проблясват светкавиците на фотоапарати. — Приемаме много насериозно случилото се и работим колкото се може по-бързо.
Репортерите започнаха да бомбардират полицая с въпроси.
— Защо полицаят, който е бил на мястото, е забавил търсенето?
— Има ли нещо, което полицията прикрива?
— Вярно ли е, че по-рано през седмицата Иън Томас е нарушил условията за пускане под домашен арест и се е срещнал с едно от момичетата, които са намерили тялото му?
Емили загриза розовия си нокът, изненадана, че пресата е научила за посещението на Иън в дома на Спенсър. Кой им го беше казал? Уайлдън? Някой от другите полицаи? А.?
Ченгето вдигна ръка и ги накара да замълчат.
— Както вече обясних, полицай Уайлдън не е забавил търсенето. Трябваше да извадим необходимите разрешителни, за да получим достъп до гората — тя е частна собственост. Колкото до твърденията, че господин Томас е нарушил условията на домашния си арест, това е нещо, върху което не съм подготвен да дам коментар.
Сервитьорката изцъка с език и прехвърли на друг новинарски канал. На екрана с големи жълти букви пишеше „Роузууд реагира“ и се виждаше едно момиче. Емили веднага разпозна гарвановочерната коса и огромните слънчеви очила „Гучи“. Джена Кавана.
Стомахът на Емили се сви. Джена Кавана. Момичето, което Емили и нейните приятелки бяха ослепили случайно в шести клас. Момичето, което преди два месеца беше казало на Ариа, че Али е имала същите проблеми като нея с брат си Джейсън, проблеми, за които Емили дори не искаше да си помисля.