— Добре ли си?
Емили кимна безмълвно, твърде уплашена, за да отговори нещо.
— Какъв му беше проблемът на тоя? Беше съвсем лека драскотина. Дори не помня кога си го ударила.
Емили преглътна тежко.
— Това беше братът на Алисън Дилорентис. — Щом го произнесе на глас, тя избухна в уплашен, тревожен плач. Айзък се поколеба за миг, след което я прегърна и я притисна към себе си.
— Ш-ш-шт — прошепна той. — Да се качваме в колата ти. Аз ще карам.
Емили му подаде ключовете и се настани на пасажерското място. Айзък запали двигателя и потегли по пътя. Сълзите не спираха да се стичат по бузите на Емили. Тя дори не беше сигурна защо плаче — заради странното избухване на Джейсън, да, но дори само заради това, че го беше видяла пред себе си. Той толкова изумително силно приличаше на Али.
Айзък я погледна отново и лицето му се сбърчи.
— Хей — каза нежно той. Зави по пътя, който продължаваше покрай поредицата офис сгради, отби в един тъмен, празен паркинг и спря. — Всичко е наред. — Той я погали по ръката.
Останаха там за известно време, без да кажат нищо. Единственият звук беше бръмченето на климатика на волвото. След известно време Емили избърса очите си, наведе се напред и го целуна, ужасно щастлива, че той е там. Айзък отвърна на целувката й и двамата се вгледаха с копнеж един в друг. Емили отново се наведе към него и го зацелува страстно. Внезапно всичките й проблеми изчезнаха като пепел на вятъра.
Стъклата на колата се замъглиха. Без да продума нищо, Айзък хвана долния ръб на суичъра си и го съблече през главата си. Гърдите му бяха гладки и мускулести, и той имаше малък лъскав белег от вътрешната страна на дясната си ръка. Емили се пресегна и го докосна.
— Откъде е това?
— Във втори клас паднах от една велосипедна рампа — отвърна той.
После наведе глава и леко побутна суичъра на Емили. Тя повдигна ръце и той внимателно го издърпа през главата й. Въпреки че радиаторът работеше на пълни обороти, ръцете на Емили настръхнаха. Тя погледна — смутено надолу към синия спортен сутиен, който беше измъкнала тази сутрин от гардероба си. На него бяха щамповани луни, звезди и планети. Защо не беше избрала нещо по-женствено и секси — но пък тогава щеше да изглежда така, сякаш е планирала да съблече дрехите си.
Айзък посочи пъпчето й.
— Колко е изпъкнало.
Емили го покри с ръка.
— Всички му се присмиват. — Под всички тя имаше предвид Али, която беше зърнала пъпчето й веднъж, когато се преобличаха след като бяха плували в басейна на роузуудския „Кънтри клъб“. „Мислех си, че само пълните момчета имат такива пъпчета“, беше я подиграла тя. Оттогава Емили носеше само цели бански костюми.
Айзък отмести ръката й.
— Според мен е страхотно. — Пръстите му повдигнаха ръба на сутиена и ръката му се плъзна под него. Сърцето на Емили заби лудо. Айзък се наведе към нея и я целуна по врата. Голата му кожа докосна нейната. Той дръпна леко сутиена й, подканяйки я да го свали. Тя го издърпа през главата си и на лицето на Айзък се появи глупава усмивка. Емили се изкиска, развеселена от това колко сериозно бяха приели всичко. Но въпреки това тя не се смущаваше. Всичко й се струваше… в реда на нещата.
Те силно се прегърнаха, притискайки голите си тела.
— Сигурна ли си, че може? — промърмори Айзък.
— Така мисля — отвърна тя, притиснала устни в рамото му. — Съжалявам, че животът ми е толкова ненормален.
— Не се извинявай. — Айзък я погали по косата. — Вече ти казах, че ще ти помогна да го преодолееш. Аз… те обичам.
Емили се облегна назад и зяпна изненадано. Айзък изглеждаше толкова искрен и уязвим, че Емили се запита дали всъщност не е първият човек, на когото е казвал, че го обича. Беше изпълнена с благодарност, че го има в живота й. Той беше единственият човек, който я караше да се чувства в безопасност.
— И аз те обичам — отвърна най-после тя.
Прегърнаха се отново, още по-силно. Но след няколко блажени секунди в съзнанието на Емили отново се появи изкривеното, ядосано лице на Джейсън. Тя стисна здраво очи и стомахът й се сви от страх.
Успокой се, обади се тъничко гласче в главата й. Гневното избухване на Джейсън сигурно си имаше логическо обяснение. Всички бяха съсипани от смъртта на Али и изчезването на Иън, и въобще не беше чудно някой — особено член на нейното семейство — да полудее от мъка.
Но след това се обади и друг глас: Това не е цялата истина, каза той, и ти го знаеш много добре.