— За какво са говорили? — грачеха репортерите. — Защо не го издадохте на полицията?
— Криете ли нещо от нас, момичета?
Докато Хана обясняваше, че е разбрала за появата на Иън в двора на Спенсър много след като това се е случило, Кейт стоеше до нея и си слагаше блестящ гланц на устните, в случай че репортерите поискат мнението и на друго роузуудско момиче. Нямаше никакво значение, че беше в Роузууд едва от една седмица. Беше се нанесла в къщата на Хана след като майка й прие високоплатена работа в Сингапур. Майката на Кейт, Изабел, и бащата на Хана също се бяха нанесли в къщата и смятаха да се женят.
Отврат!
А сега устните на Кейт се изкривиха в съжалителна усмивка.
— Искаш ли да поговорим за Лукас? — докосна тя ръката на Хана.
— Няма за какво да говорим — сопна й се Хана и дръпна ръката си. Нямаше никакво намерение да се разкрива пред Кейт — това толкова й напомняше за миналата седмица. Беше й тъжно за Лукас и той започваше да й липсва, но може би просто не им беше писано да са заедно.
— Но и ти изглеждаш доста разстроена, Кейт — рече с медено гласче Хана, отвръщайки на удара. — Ерик не се е обаждал, нали? Горката. Разби ти сърцето.
Кейт наведе очи. Ерик Кан, по-големият брат на Ноъл, се интересуваше от Кейт… е, поне докато не беше споменат херпесът.
— Може би така е по-добре — продължи безгрижно Хана. — Казват, че Ерик е голям играч. И че харесва само момичета с големи гърди.
— Гърдите на Кейт са си супер — намеси се бързо Райли.
Наоми сбърчи нос.
— Никога не съм чувала, че Ерик е играч.
Хана смачка салфетката си, ядосана, че Наоми и Райли скочиха толкова бързо в защита на Кейт.
— Значи вероятно нямате толкова сигурни връзки като мен.
Всички млъкнаха и се заеха с йогуртите си. Внезапно с ъгъла на окото си Хана зърна руса коса в атриума и рязко се обърна. Минаваха група момичета около двайсетте, размахали пазарски чантички от „Сакс“. Всичките бяха брюнетки.
Напоследък Хана често виждаше фантомни проблясъци на руса коса и непрекъснато я обземаше зловещото усещане, че това може да е Мона Вандерваал, бившата й най-добра приятелка. Тя беше починала преди около два месеца, но Хана не спираше да се сеща за нея — за гостуванията, които си бяха правили, за съвместните пазарувания в мола, за всичките пиянски нощи в къщата на Мона, когато се присмиваха на момчетата, които си падаха по тях. Но сега Мона я нямаше и в живота на Хана зееше огромна дупка. В същото време се чувстваше като идиот. Всъщност Мона не й беше приятелка — Мона беше А. Беше съсипала връзките на Хана, беше изнесла на показ мръсното й бельо и я беше измъчвала в продължение на месеци. А най-добрите приятелки определено не блъскат най-добрите си приятелки с джипа на баща си.
След като момичетата отминаха, Хана забеляза позната тъмнокоса фигура, която стоеше пред „Пинкбъри“ и говореше по телефона. Тя присви очи. Това беше полицай Уайлдън.
— Просто се успокой — промърмори той в телефона си с напрегнат глас. Сбърчи вежди, докато слушаше отговора на човека от другата страна. — Добре де, добре. Седни и не мърдай. Ей сега идвам.
Хана се намръщи. Дали беше научил нещо за трупа на Иън Томас? Освен това й се искаше да го попита за зловещата закачулена фигура, която беше видяла в гората онази нощ. Тя се беше навела заплашително над Хана и след няколко секунди беше вдигнала пръст към устните си, прошепвайки „ш-ш-шт“. Защо някой ще шътка, освен ако не е направил нещо ужасно — и не иска да бъде видян? Хана се питаше дали този човек няма нещо общо със смъртта на Иън. Може би той също беше А.
Хана се накани да стане, но преди да успее да отблъсне стола си, Уайлдън хукна нанякъде. Тя отново се отпусна на мястото си, решавайки, че той просто е зает с нещо. За разлика от Спенсър, Хана не мислеше, че Уайлдън крие нещо. Преди да приеме новата си работа в Сингапур, майката на Хана беше излизала с него, и Хана смяташе, че го познава малко по-отблизо от останалите. Добре де, когато го завари да излиза от банята, увит в любимата й хавлия, тя се почувства доста неловко, но общо взето той беше приятен човек, който се грижеше за тях, нали? Щом смяташе, че А. е имитатор, може би наистина беше така. Защо му е да ги подвежда?
Въпреки това Хана реши да не рискува. С тази мисъл в главата тя измъкна чисто новия си айфон от калъфчето от телешка кожа на „Диор“ и го показа на момичетата.
— Така. Смених си номера, но нямам намерение да го раздавам наляво и надясно. Трябва да ми обещаете, че няма да го давате на никого. Ако го направите, ще разбера. — Тя ги изгледа сериозно.