— Не ми пука! — сопна й се Хана, с издайнически треперлив глас. — Не ми пука за него. Просто… Не искам да ходя на място, където има плъхове.
— Не се тревожи — нежно каза Кейт. — Няма да кажа на баща ти, че не си искала да дойдеш.
Тя метна чантата си „Майкъл Корс“ през рамо. Наоми и Райли въртяха глави от Хана към Кейт и обратно, опитвайки се да решат какво да правят. Най-накрая Наоми сви рамене и отметна русата си коса.
— Идеята за червено вино страшно ми харесва. — Тя погледна Хана. — Съжалявам. — А Райли просто тръгна след нея, без да каже нищо. Предателки, помисли си Хана.
— Гледайте да не намерите някоя плъхска опашка в чашите си — извика тя след тях. Но момичетата не се обърнаха, а продължиха бавно към изхода, хванати за ръце, заливащи се в смях. Хана ги проследи с поглед, бузите й пламтяха от гняв. После се обърна към Дот, пое си няколко пъти дълбоко дъх и загърна рамене с кашмиреното си пончо.
Кейт може й да беше спечелила днешната битка, но войната далеч не беше свършила. Все пак тя беше великолепната Хана Мерин. Онази глупава малка кучка си нямаше никаква представа с кого си има работа.
5.
Дай ми шанс
Понеделник привечер Спенсър и Андрю Кембъл седяха в остъклената пристройка на къщата й, а на масата пред тях бяха пръснати записките им по икономика. Кичур руса коса падна пред очите на Андрю, когато той се наведе над учебника и посочи рисунката на някакъв мъж.
— Алфред Маршъл. — Той закри с ръка текста под рисунката. — Бързо. Каква е била неговата философия?
Спенсър притисна пръсти към слепоочията си. Тя можеше да запамети цели колонки с числа и да даде седем синонима на думата „старателен“, но когато станеше въпрос за икономика, мозъкът й просто… зацикляше. Но така или иначе трябваше да го научи. Учителят й по икономика, господин МакАдам, заяви, че ако този срок Спенсър не изкара шестица по предмета му, той ще я изключи от него — все още беше ужасно ядосан, че тя беше откраднала есето на сестра си по икономика и не си беше признала, докато не спечели престижната награда „Златна орхидея“. Затова сега Андрю, на когото икономиката много му вървеше, се беше захванал да й преподава.
Внезапно лицето й просветна.
— Теорията за търсенето и предлагането — изрецитира тя.
— Много добре! — грейна Андрю. Той обърна на следващата страница и пръстите му случайно докоснаха нейните. Сърцето й затупка лудо, но той побърза да се отдръпне.
Спенсър никога не се беше чувствала толкова объркана. В къщата нямаше никой друг — родителите й бяха излезли на вечеря заедно със сестра й Мелиса, без да поканят Спенсър, както обикновено — което означаваше, че ако поиска, Андрю може да се възползва от положението. В събота вечерта, на събирането, я целуваше с огромно желание, но оттогава… нищо. Вярно, че в събота Спенсър беше твърде заета с изчезналото тяло на Иън, а в неделя трябваше да пътува до Флорида за погребението на баба си. Днес в училище двамата с Андрю се държаха приятелски, но той дори не спомена за случилото се на партито, а Спенсър със сигурност нямаше намерение първа да отваря дума. Преди да пристигне у тях, беше обхваната от трескава нервност, избърса праха на всичките си награди по писане, театрално изкуство и хокей на трева, просто защото изпитваше непреодолимото желание да върши нещо. Може би съботната целувка е била просто целувка, нищо повече. Освен това Андрю от години беше неин конкурент — двамата се бореха за първото място в класа още откакто учителката им в детската градина обяви конкурс за най-добра хартиена фигурка. Беше невъзможно сериозно да си пада по него.
Но не можеше да заблуди никого.
Лъч светлина проникна през огромните прозорци на пристройката и Спенсър подскочи. Когато предишната вечер се върна от Флорида, на предната поляна имаше четири медийни буса, а до превърнатия в апартамент хамбар стоеше новинарски екип. А сега един полицай, който водеше голяма немска овчарка на повод, обикаляше боровите дървета в дъното на задния двор, и оглеждаше нещо с голям полицейски фенер в ръка. Спенсър имаше усещането, че са намерили чантата със спомени от Али, която тяхната психоложка Мериън ги беше накарала да закопаят миналата седмица. Сигурно всеки момент някой репортер щеше да позвъни на предната врата и да я попита какво означават тези предмети.
Изпълни я плашещо, нервно чувство. Миналата нощ не можа да заспи, ужасена от мисълта, че в тяхната гора, само на няколко крачки от спалнята й, са умрели вече двама души. Не можеше да се отърве от мисълта, че убиецът беше погубил Иън заради това, че се е приближил твърде много до истината. Ами ако Спенсър също се беше доближила до нея, заради смътните намеци, които той беше направил на задната им веранда — че ченгетата прикриват нещо и че с убийството на Али е свързана още по-голяма тайна, която всички в Роузууд тепърва ще научат?