Спенсър се замисли за миг.
— Добре — отвърна бавно тя. Моментът беше подходящ да душат наоколо — родителите и сестра й нямаше да се върнат скоро. Тя хвана ръката му и го поведе към кабинета на баща й. Стаята миришеше на коняк и пури — понякога той водеше клиентите си вкъщи — и когато Спенсър щракна копчето на лампата, мека синкава светлина освети голямата репродукция на Уорхоловия банан.
Тя се отпусна в големия стол „Еърън“ до яворовото бюро на баща си и погледна към екрана на компютъра. Като скрийнсейвър той си беше сложил поредица от семейни снимки. Първата беше на Мелиса, която се дипломира в университета на Пенсилвания, с увиснал пред очите й пискюл на академичната шапка. Следваше снимка на Мелиса на стълбите на чисто новия й филаделфийски апартамент, който техните й купиха, след като беше приета в училище „Уортън“. След това на екрана цъфна фотография на Спенсър. Беше моментна снимка на Али, Спенсър и останалите, събрани около гигантска тръба в средата на езеро. Край тях плуваше братът на Али, Джейсън. Снимката беше направена до семейната вила на Али край езерото Поконос. Съдейки по това колко малки изглеждат, това явно беше един от първите пъти, когато Али ги беше поканила там, няколко седмици, след като бяха станали приятелки.
Спенсър се облегна назад, изненадана, че присъства в семейните кадри. След като призна, че е спечелила „Златната орхидея“ с измама, родителите й до голяма степен я бяха отхвърлили. А усещането да види една толкова малка Али беше доста зловещо. Момичетата все още бяха свързани от безгрижно приятелство — не се беше случило нито „Онова с Джена“, нито тайната връзка на Али с Иън, нито тайните, които Спенсър и останалите се опитваха да скрият от Али, нито тайните, които Али криеше от тях. Защо не си беше останало тъй спокойно завинаги?
Спенсър потръпна, опитвайки се да се отърси от обзелото я безпокойство.
— Преди баща ми пазеше всичко в папки, подредени в шкафове с чекмеджета — обясни тя и размърда мишката, за да махне скрийнсейвъра. — Но майка ми е такава чистница и мрази купчините хартия, затова го накара да сканира всичко. Ако има някакви документи, свързани с осиновяването ми, те ще са в този компютър.
На екрана бяха отворени няколко прозореца на интернет експлоръра от последния път, когато баща й беше седял на компютъра. Единият показваше първа страница на „Филаделфия сентинъл“. Основното заглавие беше „Търсенето на трупа на Томас продължава с пълна пара.“ Точно под него имаше публикувана авторска колонка, в която се казваше, че полицаите на Роузууд трябва да бъдат обесени за престъпна небрежност. Под нея имаше друг материал със заглавие „Канзаски тийнейджър получава есемес от А.“.
Спенсър изсумтя и намали прозореца.
Прегледа иконките, подредени в дясната страна на десктопа.
— Данъци — прочете тя на висок глас. — Стари. Работа. Разни. — Тя изръмжа. — Мама ще го убие, ако разбере, че така си е подредил файловете.
— А какво ще кажеш за тази? — Андрю посочи към екрана. — „Спенсър, колеж“.
Спенсър се намръщи и кликна върху шашката. В папката имаше само един текстови файл. Документът бавно се отвори на екрана. Двамата с Андрю се наведоха напред. Това беше скорошно извлечение от спестовна сметка.
— Ау! — Андрю посочи финалната сума. Първа беше цифрата две, последвана от доста нули. Спенсър забеляза името на сметката. Спенсър Хейстингс. Очите й се разшириха. Може би родителите й не я бяха отрязали напълно.
Тя затвори документа и продължи да търси. Отвориха още няколко документа, но повечето файлове представляваха счетоводни документи, които Спенсър не разбираше. Имаше хиляди папки, които въобще не бяха класифицирани. Тя разроши пернатия край на мастилената писалка, която баща й си беше купил на търг в „Кристис“.
— Ще ни трябва страшно много време, за да прегледаме всичко.
— Просто копирай съдържанието на диск и го прегледай по-късно — предложи Андрю. Той отвори една голяма кутия с празни дискове, която стоеше на рафт в библиотеката, и пъхна един в записвачката на баща й. Спенсър го погледна нервно. Въобще не й се искаше да добавя ровене в бащиния компютър към и без това дългия списък с оплаквания, които родителите й имаха срещу нея.
— Баща ти няма да разбере — рече Андрю, забелязвайки погледа й. — Гарантирам ти. — Той кликна върху няколко директории на десктопа. — Ще отнеме няколко минути — добави той.