Выбрать главу

Спенсър гледаше въртящия се пясъчен часовник на монитора, а по тялото й пробягваха нервни тръпки. Голяма беше вероятността истината за нейното минало да се крие в този компютър. Сигурно от години седеше под носа й, а тя не беше имала никаква представа за това.

Тя измъкна телефона си и отново отвори имейла от Оливия Колдуел. Бих се срещнала е удоволствие с теб. С искрена обич. Изведнъж нещо в съзнанието й се преобърна, усети се като ясновидец в момент на прозрение и увереност. Какви бяха шансовете жена да роди дете в същия ден, когато беше родена Спенсър, и то в същата болница? Жена със смарагдово зелени очи и мръсноруса коса? Ами ако това не беше теория, а самата истина?

Спенсър погледна към Андрю.

— Сигурно няма да ме заболи, ако се срещна е нея.

На лицето на Андрю се изписа изненадана и развълнувана усмивка. Спенсър се обърна към сайдкика си и натисна бутона за отговор. Главата й се замая. Тя стисна ръката на Андрю, пое си дълбоко дъх и написа отговора си, след което го изпрати. Имейлът изчезна за миг.

6.

Непознати, но не във влака

На следващата сутрин братът на Ариа, Майк, включи уредбата в семейното субару. Ариа трепна, когато песента на Лед Цепелин „Black Dog“ гръмна от тонколоните.

— Ще намалиш ли малко? — проплака тя.

Майк спря да мята глава.

— Цепелин се слушат най-добре надути до дупка. Така правим аз и Ноъл. Знаеш ли, че пичовете от бандата са били големи диваци? Джими Пейдж си карал мотора по коридорите на хотела. Робърт Плант изхвърлил телевизора си пред прозореца върху Сънсет булевард.

— Не, не ги познавам тия — отвърна сухо Ариа. Днес й се беше паднал нещастният жребий да откара Майк на училище. Той обикновено пътуваше със своя Символичен роузуудски наставник Ноъл Кан, но сега рейндж роувърът му беше на ремонт — всъщност му монтираха още по-мощна стерео уредба. А не дай си боже Майк да хване автобуса.

Майк се заигра с жълтата си гумена лакрос гривна, която носеше непрекъснато на дясната си китка.

— Защо отиде пак да живееш при татко?

— Мисля, че трябва да прекарвам по равно време с Байрън и Ила — промърмори Ариа. Тя рязко зави по дългия път, който водеше към училището, като едва не прегази една дебела катерица, която се стрелна по пътя.

— Освен това трябва да опознаем и Мередит, не мислиш ли?

— От нея ми се повръща — намръщи се Майк.

— Не е чак толкова лоша. Освен това днес се местят в по-голяма къща. — Ариа беше чула Байрън да съобщава новините на Ила по телефона предишната вечер и предположи, че Ила е съобщила новината на Майк и Ксавие. — Ще разполагам с цял един етаж само за мен.

Майк я погледна подозрително, но Ариа остана с каменна физиономия.

Телефонът й, който лежеше в торбичката от кожа на як, изпиука. Тя го погледна нервно. Откакто намериха тялото на Иън в събота вечерта, не беше получавала никакви съобщения от тъй наречения нов А., но както беше казала Емили предишния ден, Ариа имаше странното усещане, че всеки момент може да получи нов есемес.

Тя си пое дълбоко дъх и бръкна в чантата си. Есемесът беше от Емили.

Заобиколи отзад. Училището отново е блокирано от новинарски бусове.

Ариа изпъшка. И предишния ден бяха задръстили паркинга пред училището. Всяка медия в района беше забила здраво зъби в историята с трупа на Иън Томас. В новините в седем сутринта репортери обикаляха кафенетата на Роузууд, спираха майки с деца по спирките и няколкото души, които чакаха пред КАТ, задавайки въпроса дали смятат, че полицаите са объркали случая. Повечето хора отговаряха с да. Мнозина бяха разгневени, че полицията може би крие нещо във връзка е убийството на Али. Някои от по-жълтите вестници развиваха сложни конспиративни теории — че Иън е използвал труп на двойник в гората или че Али е имала отдавна изгубен братовчед травестит, който е убил не само нея, но е извършил и серия убийства в Кънектикът.

Ариа огледа върволицата от аудита и беемвета, които задръстваха пътя към училището. А пред тях, естествено, имаше пет новинарски буса, които блокираха целия трафик.

— Супер! — възкликна Майк, без да сваля очи от бусовете. — Спри да сляза тук. Онази Синтия Хюли е много готина. Смяташ ли, че ще ми пусне? — Синтия Хюли беше приятно закръглена руса репортерка, която неуморно отразяваше случая на Иън. Всяко момче в „Роузууд дей“ се надяваше, че ще му пусне.

Ариа спря колата.