— Хей — чу се глас. — Аз те познавам.
Ариа изстена, предчувствайки какво ще последва. „Ти си най-добрата приятелка на убитото момиче! Ти си онова момиче, което е било шпионирано! Ти си онова момиче, което е видяло трупа!“ Когато погледна към отсрещната пейка, сърцето й спря. На нея седеше познато русокосо момче и я гледаше. Ариа разпозна дългите му пръсти, извитата във формата на лък уста и дори малката бенка на скулата. Заля я гореща вълна, последвана внезапно от студ.
Това беше Джейсън Дилорентис.
— 3-здрасти — заекна Ариа. Напоследък честичко си мислеше за Джейсън — особено за това, колко го харесваше преди. Колко странно, че сега той седеше тук, точно срещу нея.
— Ти беше Ариа, нали? — Джейсън затвори книгата, която четеше.
— Точно така. — Вътрешно Ариа трепереше. Не беше сигурна, че някога го е чувала да произнася името й. Джейсън просто наричаше нея и приятелките й „Алитата“.
— Ти си онази, която прави филми. — Той не сваляше сините си очи от нея.
— Да. — Ариа усети как се изчервява. Някога гледаха нейните псевдо-арт филми в бърлогата на Али и понякога Джейсън се спираше на вратата да погледа. Ариа ужасно се притесняваше от присъствието му, но в същото време копнееше да чуе коментара му за филмите. Да каже, че са брилянтни, например, или поне, че ги намира за провокативни.
— Измежду тях ти беше единствената със съдържание — добави Джейсън и й се усмихна мило и очарователно. Стомахът на Ариа се сви. „Съдържание“ беше добре… нали?
— Във Филаделфия ли отиваш? — избъбри тя, чудейки се какво да каже. Внезапно изпита нужда да се плесне по челото. Пфу! Разбира се, че отива във Филаделфия. Влаковете ходеха само до там.
Джейсън кимна.
— В „Пен“. Току-що се прехвърлих. Преди учех в „Йейл“.
Ариа се въздържа да не каже „знам“. В деня, когато Али им каза, че Джейсън е бил приет в „Йейл“, който е бил първият му избор, Ариа мислеше да му нарисува поздравителна картичка. Но после се отказа, от страх, че Али ще я подиграва.
— Страхотно е — продължи Джейсън. — Имам лекции само в понеделник, сряда и четвъртък и свършвам навреме, за да успея да хвана влака в три часа за Ярмът.
— Ярмът? — повтори Ариа.
— Родителите ми се преместиха там, докато трае процесът. — Джейсън сви рамене и прелисти набързо книгата, която държеше в ръцете си. — Нанесох се в стаята над гаража. Реших, че ще имат нужда от мен, за да им помогна да се справят с… това.
— Да. — Стомахът я присви. Не можеше да си представи как Джейсън преживява убийството на Али — не само, че я беше убил някогашният му съученик, а й след това той беше изчезнал. Тя облиза устните си, обмисляйки отговорите на въпросите, които очакваше да й зададе: „Какво почувства, като видя трупа на Иън в гората? Къде мислиш, че е сега? Смяташ ли, че някой го е преместил?“
Но Джейсън просто въздъхна.
— Обикновено се прибирам в Ярмът, но този път имах малко работа в Роузууд. И ето ме тук.
Отвън се разнесе тракането на високоскоростния влак в обратната посока. Останалите, които чакаха, станаха и излязоха на перона. След като влакът замина, Джейсън стана от пейката и отиде да седне до Ариа.
— А ти не си ли на училище днес? — попита той.
Ариа отвори уста, обмисляйки отговора си. Внезапно Джейсън се беше озовал толкова близо до нея, че тя можеше да помирише силната миризма на ароматния му сапун. Беше опияняващо.
— Ами, не. Днес е денят, в който се провеждат срещите на родителите и учителите.
— Винаги ли обличаш училищната си униформа в почивните дни? — Джейсън посочи към ръба на плисираната й пола. Той се подаваше изпод дългото й вълнено палто.
Ариа усети как бузите й пламват.
— Обикновено не бягам от училище, кълна се.
— Няма да кажа на никого — подразни я Джейсън. Той се наведе напред и пейката изскърца. — Знаеш ли онази писта за картинг на Уембли роуд? Веднъж прекарах там цял ден. Часове наред обикалях с малката количка.
Ариа се изкикоти.
— Онзи дългунест тип беше ли там? Дето е облечен от глава до пети в униформа на NASCAR? — Майк се беше побъркал по състезанията на тази автомобилна писта — преди да се побърка по стриптийзьорките и лакроса.
— Джими ли? — Очите на Джейсън проблеснаха.
— Естествено.
— А той не те ли попита защо не си на училище? — попита Ариа и опъна ръка върху облегалката на пейката. — Обикновено е много любопитен.