— Не. — Джейсън я бутна по рамото. — Но аз бях достатъчно предвидлив да си съблека униформата, преди да ида там, така че не беше толкова очевадно. Но пък момичешките униформи са много по-симпатични от момчешките.
Ариа внезапно се притесни, обърна глава на другата страна и впери поглед в рафтовете с чипс и снаксове в автомата за продажба на стоки. Да не би Джейсън да флиртуваше?
Очите му блеснаха. Той си пое дълбоко въздух, може би се канеше да каже още нещо. Ариа се надяваше да я покани на среща — или дори да поиска номера й. В този миг от високоговорителите се разнесе гласът на кондуктора, който обяви, че влакът за Филаделфия ще пристигне след три минути.
— Това май е за нас — каза Ариа, закопчавайки якето си. — Искаш ли да пътуваме заедно?
Но Джейсън не отговори. Когато Ариа погледна към него, видя че той е вперил поглед в телевизора. Кожата му беше побледняла и устата му беше стисната в измъчена, опъната линия.
— Аз… ъ-ъ-ъ, сега се сетих. Трябва да вървя. — Той се изправи небрежно и притисна книгата към гърдите си.
— К-какво? Защо? — извика Ариа.
Джейсън тръгна между пейките, без да отговори. Пътьом се блъсна в Ариа и събори чантата й.
— Опа — смотолеви тя и затвори очи, когато тампоните и късметлийската й плюшена кравичка се изсипаха на мръсния циментов под.
— Извинявай — промърмори Джейсън, забързан към вратата, която водеше към паркинга.
Ариа изненадано го проследи с поглед. Какво беше станало току-що, по дяволите? И защо Джейсън, се връщаше при колата си… а не отиваше в града?
Внезапно се усети и бузите й пламнаха. Джейсън най-вероятно беше разбрал какви са чувствата на Ариа към него. И може би защото не искаше да я подведе, беше решил да отиде до Филаделфия с колата си, вместо да пътува с нея. Как можеше да бъде толкова глупава и да реши, че Джейсън флиртува с нея? Какво, като е казал, че тя е била единствената със съдържание, или че изглежда симпатична с пола. Какво, като онзи път й беше дал Алиното късче от знамето за „Капсулата на времето“. Това не означаваше нищо. В края на краищата Ариа беше просто една от безименните Алита.
Чувствайки се ужасно унизена, Ариа се обърна към телевизора. За нейно огромно удивление сериалът беше прекъснат от извънредна новинарска емисия. Надписът в долната част на екрана привлече вниманието й. „Трупът на Томас е постановка“. Ариа усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Тя рязко се обърна и огледа колите на паркинга. Дали не беше това причината Джейсън да изчезне толкова бързо?
По телевизора, пред множество микрофони, наврени в лицето му, говореше шефът на роузуудската полиция.
— Два поредни дни претърсваме гората и не сме намерили нито следа от тялото на господин Томас — каза той. — Може би трябва да спрем и да обмислим другите… възможности.
Ариа се намръщи. Какви други възможности?
На екрана се появи майката на Иън. И в нейното лице бяха наврени множество микрофони.
— Вчера получихме имейл от Иън — каза тя. — Не каза къде се намира, а само, че е на сигурно място… и че не го е направил той. — Тя се поспря, за да избърше очите си. — Все още не сме сигурни дали наистина той е изпратил съобщението. Моля се да не е някой, който използва акаунта му, за да се подиграе с нас.
Камерата прескочи на полицай Уайлдън.
— Искаше ми се да повярвам на момичетата, когато ми казаха, че са видели Иън в гората — каза той с разкаяно изражение на лицето. — Но още в самото начало не бях напълно сигурен. Имах ужасното усещане, че може би това е просто опит да се привлече вниманието ни.
Ариа зяпна от изненада. Какво?
Най-накрая камерата се фокусира върху един брадат мъж с очила с дебели стъкла и сив пуловер. Д-р Хенри Уорън, психиатър, болница „Роузууд“, пишеше отдолу.
— Човек може да се пристрасти към усещането да е в центъра на вниманието — обясни докторът. — Ако то е продължило достатъчно дълго, той започва да… копнее за него. Понякога хората правят всичко възможно, за да задържат вниманието на останалите, дори ако се наложи да изкривят истината. Да си създадат фалшива действителност.
На екрана отново се появи водещата и обяви, че още подробности по историята ще бъдат показани в редовната емисия. Докато течаха рекламите, Ариа постави длани върху пейката и се опита да си поеме дъх. Какво Става Тук По Дяволите?