Отвън се чу тракането на високоскоростния влак за Филаделфия, който приближи гарата и спря със скърцане. Внезапно Ариа изгуби всякакво желание да ходи във Филаделфия. Какъв беше смисълът? Където и да отидеше, проблемите от Роузууд непрекъснато щяха да я следват.
Тя тръгна обратно към паркинга, оглеждайки се за високата фигура на Джейсън и русата му коса. Не се виждаше никой. Пътят, който водеше към гарата, беше пуст, примигваше само пътното осветление. За миг Ариа се почувства така, сякаш беше единственото човешко същество в целия свят. Тя преглътна тежко и усети как по гърба й, чак до опашката, пролазва някакво странно усещане. Джейсън беше тук допреди миг, нали? А те наистина бяха видели трупа на Иън в гората… нали? За миг се зачуди дали наистина не е полудяла, точно както беше намекнал онзи психиатър.
Но бързо изхвърли тези мисли от главата си. Когато влакът напусна гарата, Ариа се върна при колата си. И тъй като не се сети за по-добро място, където да отиде, тя подкара към училище.
7.
Кейт-Хана 1:1
Хана остави чашата си с кафе лате на щандчето, където се сипваха захар и мляко. Намираше се в „Стийм“, кафе-барът, който беше долепен до закусвалнята на „Роузууд дей“. Беше вторник на обяд и Кейт, Наоми и Райли все още бяха тук. Хана ги чу как една след друга си поръчват големи чаши с ментов чай. Явно беше пропуснала намека, но очевидно ментовият чай вече бе питието на деня.
Тя отвори със зъби второ пакетче подсладител „Спленда“. Ех, една таблетка перкосепт щеше да върви прекрасно с кафето — или още по-добре, един пистолет. До този момент обядът беше пълен провал. Първо Наоми и Райли се прехласваха по ботушите марка „Фрай“ на Кейт, а не казаха нищо за нейните много по-сладки обувки без пета „Чи Михара“. След това започнаха да се хвалят колко много са се забавлявали в „Рив Гош“ предишния ден — една от сервитьорките им била отнесла тайно тонове пино ноар. След като се напили до козирката, отскочили до „Сефора“ и Кейт купила на Наоми и Райли силиконови маски за очи, които да им облекчат махмурлука. Момичетата носеха маските в училище и си ги сложиха през голямото междучасие. Единственото нещо, което повдигна духа на Хана беше, че студената маска беше зачервила ужасно областта около кафявите очи на Райли.
— Пфу — тихо изсумтя Хана. Тя хвърли празното пакетче подсладител в малкото хромирано кошче за отпадъци, заклевайки се да купи на Наоми и Райли нещо много по-добро от някаква си глупава маска. След това забеляза екрана на телевизора, който се намираше над голямата кана с лимонова вода. Обикновено той беше настроен на вътрешния училищен канал, който въртеше откъси от училищни спортни събития, концерти на училищния хор, интервюта с ученици, но днес някой го беше превключил на новинарския канал. „Трупът на Томас не е открит в гората“, гласяха титрите в долната част на екрана.
Стомахът й се сви. Ариа й беше разказала за това по-рано, в часа по литература. Как биха могли семейство Томас да получат съобщение от Иън? Как така няма и следа от него в гората, нито кръв, нито коса, нищо? Означаваше ли това, че те не са го видели? Означаваше ли, че той е все още… жив?
И защо ченгетата твърдяха, че Хана и останалите са си измислили всичко? В нощта на партито Уайлдън като че ли не смяташе, че си измислят. Всъщност, ако не беше толкова трудно да го намерят, може би щяха да се върнат по-бързо в гората. Може би дори щяха да успеят да хванат Иън, преди да избяга — или да го завлекат някъде. Но не, роузуудските ченгета не могат да изглеждат като некадърници пред останалите… затова трябва да изкарат Хана и останалите побъркани. А през всичкото това време тя беше смятала, че Уайлдън й пази гърба.
Тя бързо се извърна от телевизора, опитвайки се да забрави цялата тази история. Но изведнъж нещо зад дръвчето в ъгъла привлече погледа й. Приличаше на… плат. И имаше същия цвят като знамето на „Роузууд дей“.
Хана преглътна тежко, грабна парчето, разгъна го и ахна. Платът беше изрязан в неправилен квадрат. В горния му десен ъгъл се виждаше част от герба на „Роузууд дей“. Към него с безопасна игла беше забодено късче хартия с номер 16. „Роузууд дей“ винаги номерираха късчетата, за да им бъде по-лесно да ги закърпят по-късно.
— Какво е това? — чу се глас зад нея. Хана подскочи, стресната. Кейт се беше промъкнала зад гърба й.
Хана не можа да реагира веднага, мислите й все още бяха заети с новините за Иън.
— От онази глупава игра — промърмори тя.
Кейт сви устни.