— Която започна днес? „Скок във времето“?
Хана завъртя очи.
— „Капсула на времето“.
Кейт отпи глътка от чая си.
— Щом двайсетте парчета от знамето бъдат намерени, то ще бъде съшито отново и заровено в „Капсула на времето“ зад футболното игрище — издекламира тя текста от плакатите, които бяха разлепени из цялото училище. Дай й на добрата Кейт да запамети правилата на играта, сякаш по-късно ще я изпитват върху тях. — А след това името ти ще бъде обезсмъртено на бронзова плочка. Това е нещо велико, нали?
— Няма значение — промърмори Хана. Каква ирония — когато вече не й пука за „Капсулата на времето“, намира късче от знамето, без дори да си прави труда да го търси. В шести клас, първата година, когато й беше позволено да играе, Хана си беше фантазирала за това как ще декорира късчето, ако имаше късмета да си намери едно. Някои деца рисуваха безсмислици върху парчетата си, като цветенца или усмихнати личица, или — най-глупавото от всичко — герба на „Роузууд дей“, но Хана разбираше, че добре украсеното късче е също толкова важно, колкото носенето на подходяща чанта или подстригването по последна мода в салона на Анри Флобер в мола „Кинг Джеймс“. Когато в деня, в който започна играта, Хана, Спенсър и останалите се натъкнаха на Али в задния й двор, тя им беше описала с подробности какво е нарисувала на откраднатото късче. Логото на Шанел. Инициалите на Луи Вюитон. Манга жаба. Момиче, което играе хокей на трева. Още щом се прибра у дома, Хана си записа всичко, което Али беше казала, че е нарисувала на знаменцето, защото не искаше да го забрави. То звучеше толкова ефектно и абсолютно подходящо.
След това, в осми клас, Хана и Мона намериха заедно едно късче от „Капсулата на времето“. Хана искаше да вкара елементите на Али в украсата, но се страхуваше, че Мона ще я попита какво означават — а тя не обичаше да споменава Али пред Мона, защото приятелката й беше от момичетата, които Алисън обожаваше да дразни. Хана си мислеше, че е постъпила като добро другарче — тогава още не подозираше, че Мона постепенно измисля начин да й съсипе живота.
Наоми и Райли се приближиха и веднага забелязаха знаменцето на Хана. Веждите на Райли се изстреляха нагоре. Тя протегна бледата си, луничава ръка, за да докосне късчето, но Хана бързо го дръпна към себе си. Тия кучки нямаше да се поколебаят да й го отмъкнат, докато Хана не гледа. Внезапно тя разбра какво е имала предвид Алисън, когато каза на Иън, че ще пази своето знаме с живота си. Освен това разбра защо Али беше толкова ядосана в деня, в който някой й го беше откраднал.
Но пък тя беше ядосана, а не съсипана. Всъщност в онзи ден Али беше по-отнесена от всякога. Хана отлично си спомняше как тя не спираше да поглежда към гората и къщата си, сякаш мислеше, че някой я подслушва. После, след като оплака липсващото си парченце, тя внезапно се превърна в обичайната студена кучка Али и ги изостави, без да каже нищо, сякаш я чакаше нещо много по-важно от това да разговаря с четири смотанячки.
Когато стана ясно, че Али няма да излезе повече, Хана отиде в предния двор и си прибра колелото. Улицата на Али изглеждаше толкова приятна. Семейство Кавана имаха красива червена къщичка на дървото в страничния им двор. Семейството на Спенсър имаше голяма вятърна мелница в задния двор. Надолу по улицата се намираше къща с огромен гараж за шест коли и фонтан в предния двор. По-късно Хана щеше да разбере, че това е къщата на Мона.
Тогава изведнъж се чу бръмчене на автомобилен двигател. Един лъскав скъп черен автомобил със затъмнени стъкла стоеше в алеята пред къщата на Али и като че ли чакаше… или наблюдаваше. Нещо в него накара косъмчетата по врата на Хана да настръхнат. Може би това е онзи, който е откраднал знаменцето на Али, помисли си тя. Но така и не можа да разбере със сигурност.
Хана погледна към Наоми, която сипваше подсладител в ментовия си чай. Някога, в шести клас, те двете с Райли бяха най-добрите приятелки на Али, но веднага след началото на „Капсулата на времето“ тя ги заряза и двете. Така и не обясни защо. Може би Наоми и Райли бяха откраднали знамето й — може би те седяха в черната кола, която Хана беше зърнала на завоя. Може би Али ги беше изоставила точно заради това — беше си поискала знамето обратно, а когато те са отрекли, че е у тях, тя ги е зарязала. Но ако наистина се беше случило така, защо Наоми или Райли не бяха предали късчето от знамето от свое име? Защо то така и не се появи?
Пред „Стийм“ цареше суматоха, тълпата се раздели. Осем момчета от отбора по лакрос на „Роузууд дей“ преминаха наперено през процепа. Майк Монтгомъри се беше вклинил между Ноъл Кан и Джеймс Фрийд.