— Няма значение, ако искаш да дойдеш, супер — рече Майк и Хана отново го погледна. — Дай ми номера си и аз ще ти пратя есемес с подробностите. А, и не е нужно да носиш подарък. Но ако решиш да купиш нещо, да знаеш, че Мередит си пада по разните еко глупости. Значи не й купувай пелени за еднократна употреба. И не й вземай помпичка за гърди — вече съм се погрижил за това. — Той скръсти ръце на гърдите си така, сякаш ужасно се гордееше с идеята си.
— Ясно — отвърна Хана. След това се наведе напред и се спря на милиметри от устата му. Виждаше сивкавите проблясъци в сините му очи. От него се разнасяше момчешка миризма на пот, сигурно от сутрешния час по физическо. За нейна изненада тя й се стори доста сексапилна. — Ще се видим утре — прошепна тя и докосна с устни бузата му.
— Определено. — Майк си пое дълбоко дъх. После се върна при Ноъл и Мейсън, които го наблюдаваха, и се удари в гърдите, както обичаха да правят всички момчета от отбора по лакрос.
Хана изтупа ръце. Готово. Когато се обърна, Кейт стоеше до нея.
— О! — усмихна се престорено Хана. — Здрасти, Кейт! Съжалявам, трябваше да попитам нещо Майк.
Кейт скръсти ръце на гърдите си.
— Хана! Казах ти, че искам да сваля Майк.
Хана изпита огромно желание да се изсмее на наранената нотка в гласа на Кейт. Нима малката госпожица Идеална досега не се беше борила за момче?
— М-м-м — отвърна тя. — Като че ли той харесва мен.
Бледите очи на Кейт потъмняха. Лицето й изведнъж се проясни.
— Добре, ще я видим тая работа — каза тя.
— Сигурно — изчурулика Хана, но в гласа й се усещаше лед.
Двете се изгледаха с ненавист. Музиката, която се носеше от тонколоните в „Стийм“, се промени от еко пънк балада в разтърсващ африкански денс ритъм. На Хана й заприлича на песен, която племето пее, преди да тръгне на битка.
Играта започва, кучко, промълви полугласно Хана. След това притисна чантата към гърдите си и с валсова стъпка заобиколи бъдещата си доведена сестра, спускайки се към коридора на „Роузууд дей“. Помаха с пръстчета на Майк, Ноъл и останалите. Но когато минаваше покрай закусвалнята, тя чу саркастичен кикот, който отекна в стените. Спря се и косъмчетата на врата й настръхнаха. Смехът не се носеше от „Стийм“, а от закусвалнята.
Вътре всички маси бяха пълни. Тогава, зад въртящата се витрина с гевречета до задната врата, Хана забеляза с периферното си зрение една фигура. Човекът беше висок и слаб, и имаше руса, къдрава коса. Сърцето на Хана спря. Иън?
Но не. Иън беше мъртъв. Човекът, който беше изпратил есемеса на родителите му, беше самозванец. Хана прогони мисълта, придърпа униформеното сако над раменете си, изпи остатъка от латето и продължи по коридора, опитвайки се с всички сили да се държи като безстрашното, великолепно и самоуверено момиче, каквото всъщност беше.
8.
Ако куклите можеха да говорят…
Щом във вторник следобед Емили приключи с тренировките по плуване, тя отиде с колата си до дома на Айзък и паркира до тротоара. Айзък отвори входната врата, прегърна я силно и вдъхна аромата й.
— М-м-м. Обичам да ми миришеш на хлор.
Емили се изкикоти. Въпреки че след всяка тренировка тя миеше косата по два пъти с шампоан, не можеше да се отърве от упоритата миризма на басейн.
Айзък отстъпи назад и Емили влезе в къщата. Всекидневната ухаеше на ябълки и праскови. Над камината висеше снимка на Айзък, майка му и Мини Маус в „Дисни Уърлд“. Цветното диванче беше покрито с дантелени възглавници, избродирани от госпожа Колбърт. На тях се четяха послания като „Прегръдката е здравословна“ и „Молитвите променят всичко“.
Айзък издърпа единия ръкав на палтото й, след това и другия. Когато отвори вратата на гардероба, тя чу леко скръцване в антрето. Емили замръзна и се ококори. Айзък се обърна към нея и я докосна по ръката.
— Защо се стряскаш така? Няма никой от пресата, гарантирам.
Емили облиза устните си. Репортерите непрекъснато преследваха нея и приятелките й, а по-рано през деня тя беше научила последните новини: че семейство Томас бяха получили имейл от Иън и че Емили и останалите са си измислили, че са видели тялото му в гората. Това очевидно не беше истина — но пък кое беше? Къде беше отишъл Иън? Наистина ли беше жив… или някой просто искаше те да си мислят така?
Освен това Емили не спираше да мисли за инцидента с Джейсън Дилорентис в събота вечерта. Нямаше представа какво щеше да направи, ако Айзък не беше с нея. Всеки път, когато се сещаше за възможността да се изправи срещу Джейсън сама, потръпваше от страх.