— Извинявай — каза тя на Айзък, опитвайки се да се отърси от притеснението. — Добре съм.
— Чудесно — отвърна той и я хвана за ръка. — И тъй като сме съвсем сами тук, реших, че мога да ти покажа стаята ми.
— Сигурен ли си? — Емили отново погледна към снимката на Айзък, майка му и Мини Маус. Госпожа Колбърт беше забранила категорично на сина си да води момичета в стаята си.
— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Айзък. — Мама няма да разбере.
Емили се усмихна. Беше й любопитно как изглежда стаята му. Той стисна ръката й и я поведе нагоре по стълбите. Всяко стъпало беше украсено с различна кукла. Някои от тях бяха парцалени, с коси от вълна, облечени с басмени рокли, а други бяха кукли-бебета, с твърди порцеланови глави и очи, които се затваряха, когато ги слагаха в легнало положение. Емили отмести поглед. Никога не беше обичала да играе с кукли както другите момичета — те дори я плашеха.
Айзък отвори вратата в дъното на коридора.
— Voila! — В ъгъла имаше двойно легло с раирана покривка, три китари на стойки и малко бюро с новичък „Аймак“.
— Много е хубава — рече Емили.
След това забеляза големия бял предмет върху скрина.
— Имаш си френоложка глава! — Тя се приближи до голямата отливка на череп и прокара пръсти по думите, написани върху нея. Коварство. Предвидливост. Алчност. Викторианските лекари смятали, че могат да определят характера на човек по релефа на черепа му. Ако има изпъкналост на някое определено място, значи е добър поет. Ако грапавината се намира на друго място, е много религиозен, например. Емили се запита какво ли означават изпъкналостите по нейната глава.
Тя се ухили на Айзък.
— Откъде се сдоби с нея?
Той се приближи.
— Помниш ли онази леля, за която ти разказах, докато хапвахме в китайския миналата седмица? Онази, която си пада по хороскопите и други такива работи? Тя ми я взе от битака. — Той докосна черепа на Емили. — Хм-м, усещам много изпъкналости. — Той погледна към отливката. — Което говори, че ти лесно се привързваш… или караш другите да се привързват към теб. Все не мога да запомня как е точно.
— Много научно — подразни го Емили. Тя докосна върха на неговата глава, усещайки една изпъкналост. — А ти си… — Тя се извърна към керамичната глава, търсейки точната характеристика. Крадец. Мим. Убиец. Роузуудските полицаи определено имаха нужда от една такава глава — можеха да опипат всеки череп в града и веднага щяха да открият убиеца на Али. — Много умен — заключи тя.
— А ти си красива — отвърна той. Бавно я отведе до леглото и леко я дръпна да седне. Тя усети, че се изчервява и дъхът й спря. Не очакваше, че ще лежи на леглото на Айзък, но някак си не искаше и да стане. Целуваха се известно време и се спряха чак когато установиха, че лежат върху възглавниците. Емили пъхна ръка под тениската му и усети топлите му гладки гърди. После се изкикоти, изненадана от поведението си.
— Какво? — попита Айзък и леко се отдръпна. — Искаш ли да спрем?
Емили сведе поглед. Всъщност всеки път, когато се доближаваше до Айзък, я изпълваше абсолютно спокойствие. Всичките й тревоги излитаха през прозореца. С него се чувстваше спокойна и в безопасност… и влюбена.
— Не искам да спирам — прошепна тя и сърцето й изпърха. — А ти?
Айзък поклати глава. След това съблече тениската си. Кожата му беше бледа и мека. Той бавно започна да разкопчава блузката на Емили, докато накрая не я разтвори напълно. Единственият звук в стаята беше дишането им. Айзък докосна ръба на розовия й сутиен. От онзи път преди два дни, когато той съблече блузата й в колата, тя ходеше на училище с най-хубавите си сутиени. Както и по-хубави бикини, а не удобните момчешки боксерки, които обикновено носеше. Може би не очакваше точно това, но пък може би точно от него имаше нужда.
Когато дигиталният часовник на нощното шкафче на Айзък прескочи от 5:59 на 6:00, Емили седна и придърпа чаршафите около себе си. Уличното осветление в квартала на Айзък светеше и една жена от другата страна на улицата викаше децата си за вечеря.
— Може би скоро трябва да тръгвам — каза Емили и отново целуна Айзък. Двамата се засмяха. Той отново я дръпна на леглото и започна да я целува. Накрая и двамата станаха и се облякоха, като се поглеждаха не чак толкова крадешком. Бяха се случили много неща… но Емили усещаше, че всичко е наред. Айзък беше започнал болезнено бавно, покривайки с целувки всеки инч от тялото й, и призна, че за него това също е първи път. Не можеше да бъде по-идеално.