Тръгнаха да слизат по стълбите, оправяйки дрехите си. Когато стигнаха някъде по средата, Емили чу как някой се закашля.
И двамата замръзнаха. Тя го погледна с широко отворени очи. Родителите му трябваше да се върнат чак след седем.
От кухнята се разнесоха скърцащи стъпки. Издрънча връзка ключове, някой ги пусна в керамична купа. Стомахът на Емили се сви. Тя погледна към немите, стъклени очи на куклите, подредени по стълбите. Те като че ли й се присмиваха.
Емили и Айзък се запрепъваха надолу по стълбите и бързо се хвърлиха към дивана. В мига, в който задниците им докоснаха възглавничките, госпожа Колбърт влезе в стаята. Беше облечена с дълга червена вълнена пола и бял плетен пуловер. Заради светлината, която се отразяваше в очилата й, Емили не можеше да разбере накъде точно гледа. На лицето й беше изписано упорито, неодобрително изражение. За няколко болезнени части от секундата Емили си мислеше ужасена, че госпожа Колбърт е чула всичко, което се беше случило досега.
След това тя се обърна и притисна ръка към сърцето си.
— Ох! Не ви видях!
Айзък се надигна и тромаво събори на земята натрупаните върху масичката фотоалбуми.
— Мамо, нали помниш Емили?
Емили също се изправи, с надеждата, че косата й не е ужасно разрошена и че няма червени смучки на врата.
— 3-здрасти — заекна тя. — Радвам се да ви видя отново.
— Здравей, Емили. — Усмивката на госпожа Колбърт беше достатъчно мила, но сърцето на Емили продължи да препуска като полудяло. Наистина ли беше изненадана, или просто изчакваше Емили да си тръгне, за да се развика на Айзък насаме?
Тя погледна към Айзък, който изглеждаше смутен. Той вдигна ръка към главата си, заглаждайки разрошената си коса.
— Ъ-ъ-ъ, Емили, искаш ли да останеш за вечеря? — изведнъж изтърси той. — Разбира се, ако може, мамо?
Госпожа Колбърт се поколеба и стисна устни така, че те почти се изгубиха.
— Н-не бих могла — заекна Емили, преди жената да успее да отговори. — Мама ме очаква вкъщи.
Госпожа Колбърт въздъхна. Емили можеше да се закълне, че това беше въздишка на облекчение.
— Добре, може би друг път — каза тя.
— Като утре например? — притисна я Айзък.
Тя го погледна неспокойно, чудейки се дали просто не трябва да се откаже от идеята за вечеря. Но госпожа Колбърт просто потри ръце и каза:
— Утре е добре. В сряда приготвям задушено месо.
— Ами, добре — отвърна Емили. — Мисля, че го обичам. Благодаря.
— Хубаво. — Госпожа Колбърт се усмихна непроницаемо. — Да не си забравиш апетита!
Тя се върна в кухнята. Емили се отпусна на дивана и скри лице в шепите си.
— Моля те, убий ме — прошепна тя. Айзък докосна ръката й.
— Всичко е наред. Тя не знае, че сме били горе. — Но когато Емили погледна през сводестата врата към кухнята, тя забеляза майката на Айзък, която стоеше до мивката и миеше останалите от закуска чинии. Въпреки че ръцете й не спираха да търкат съдовете, тъмните очи на госпожа Колбърт не се отместваха от тях. Устните й бяха свити, бузите пламтяха, а жилите на врата й пулсираха гневно.
Емили примигна ужасено. Госпожа Колбърт забеляза, че момичето я гледа, но изражението на лицето й не се промени. Тя се втренчи в нея, без да мига, сякаш знаеше отлично какво бяха правили двамата с Айзък. И може би обвиняваше за това Емили — и само Емили.
9.
Изненадка! Той е още тук…
Докато слънцето потъваше зад хоризонта и Роузууд постепенно се покриваше с мрак, Спенсър наблюдаваше през прозореца на спалнята си как последните полицейски коли и новинарски бусове напускат тяхната улица. Ченгетата изведнъж се отказаха да търсят тялото на Иън Томас, след като не намериха нищо в гората. Мнозина повярваха на новата теория, че момичетата са си измислили, че са видели трупа и по този начин са му позволили да се измъкне обезпокояван от Роузууд.
Каква глупост. Освен това изглеждаше, че полицаите не са намерили нито една улика. Не можеше там да няма нещо. Отпечатък на крак. Кора от дърво, отчоплена от нечий нокът.
Компютърът й, който се намираше върху бюрото в другия край на стаята, гневно изжужа. Тя погледна нататък и забеляза диска, върху който Андрю беше копирал съдържанието на бащиния й хард диск. Той си лежеше там, където го беше оставила предишната вечер. Още не беше прегледала файловете, но сега беше идеалният момент да го направи. Приближи се до бюрото си и пъхна диска в плейъра.