Внезапно компютърът издаде стържещ звук и всичките иконки на десктопа на Спенсър се превърнаха във въпросителни. Тя се опита да кликне върху една, но не отвори нищо. След това екранът почерня. Тя се опита да рестартира, но компютърът отказваше да се изключи.
— Мамка му — прошепна тя и извади диска. Беше архивирала всичко, което имаше на твърдия си диск — старите есета, тонове снимки и видеоклипове, дневника си, който беше започнала да води след изчезването на Али — но нямаше работещ компютър, на който да прегледа файловете на баща си.
На долния етаж се затръшна врата. Баща й произнесе нещо с приглушен глас, след това се чу майка й. Спенсър вдигна поглед от компютъра и стомахът й се сви. Тя не беше разговаряла с тях, откакто се върнаха от погребението на баба й. Погледна отново към компютъра, след това се изправи и тръгна да слиза по стълбите.
В къщата мирише на печено сирене бри, което родителите й винаги купуваха от щанда за деликатеси във „Фреш фийлдс“, а двата лабрадудъла, Руфъс и Биатрис, се бяха излегнали върху големия кръгъл килим до плота. Сестрата на Спенсър, Мелиса, също беше в кухнята и сновеше наоколо, прибирайки в една хартиена пазарска чанта списанията и книгите, които беше пръснала из стаята. Майката на Спенсър ровеше в чекмеджето, където пазеха всички телефонни указатели и номерата на различни хора, които помагаха в поддържането на къщата — озеленители, електричари, водопроводчици… Господин Хейстингс сновеше от кухнята към всекидневната и обратно, притиснал телефона към ухото си.
— Ъ-ъ-ъ…, в компютъра ми има вирус — изтърси Спенсър.
Баща й спря да обикаля. Мелиса вдигна глава към нея. Майка й подскочи и се обърна. Ъглите на устата й увиснаха и тя продължи да рови в чекмеджето.
— Мамо? — опита отново Спенсър. — Компютърът ми. Мъртъв е.
Госпожа Хейстингс не се обърна.
— И какво?
Спенсър побутна с пръсти поувехналите цветя във вазата на плота, когато изведнъж се сети, къде е виждала цветя за последно — на ковчега на баба си. Тя бързо отдръпна ръка.
— Ами, трябваше ми да си напиша домашното… Мога ли да се обадя на компютърните техници? — Майка й се обърна и я изгледа продължително. Когато Спенсър я погледна безпомощно, тя избухна в смях.
— Какво? — попита объркана Спенсър. Биатрис вдигна глава, след което отново полегна.
— Защо да плащам на някой да ти оправя компютъра, след като трябва да те накарам ти да платиш за случилото се в гаража? — изграчи госпожа Хейстингс.
Спенсър започна да мига бързо.
— Гаражът ли?
Майка й изсумтя.
— Не ми казвай, че не си го видяла.
Спенсър погледна с недоумение майка си, после баща си. След това изтича до входната врата и излезе по чорапи навън, на замръзналата и мокра земя. Лампата на гаража светеше. Когато Спенсър видя какво има там, тя притисна шокирано длан към устата си.
По диагонал на вратата, с кървавочервена боя, беше изписана думата УБИЕЦ.
Когато се беше прибрала от училище, надписът го нямаше. Спенсър се огледа, обзета от странното усещане, че някой я наблюдава от гората. Дали пък там не помръдна едно клонче? Дали някой не се скри зад храста? Дали не беше… А.?
Тя се обърна към майка си, която вървеше след нея.
— Обадихте ли се на полицията?
Госпожа Хейстингс отново се изсмя.
— Смяташ ли, че полицията ще поиска да разговаря с нас? Смяташ ли, че се интересуват какво са направили на къщата ни?
Спенсър се ококори.
— Чакай малко, да не би да вярвате на онова, което казват полицаите?
Майка й постави ръка на хълбока си.
— И двете знаем, че в онази гора никога не е имало нищо.
Светът започна да се върти. Устата на Спенсър пресъхна.
— Мамо, видях Иън. Наистина.
Майка й приближи лице до нейното.
— Знаеш ли колко ще ни струва да пребоядисаме тези врати? Те са уникални — купихме ги от един стар хамбар в Мейн…
Очите на Спенсър се напълниха със сълзи.
— Съжалявам, че съм такова бреме за вас. — Тя се завъртя, влезе вътре и тръгна нагоре по стълбите, без да си прави труда да избърше мокрите си чорапи в изтривалката за крака. Очите й пареха от горещи сълзи. Изкачи се по стълбите и отвори вратата на спалнята си. Защо ли се изненадва, че майка й взема страната на ченгетата? Защо да очаква нещо по-различно?