— Как би могъл Иън да фалшифицира смъртта си? — избъбри Емили, щом стигна до групичката. — Всички го видяхме. Той изглеждаше… посинял.
Хана, загърната в бялото си вълнено палто и яка от изкуствена кожа, сви рамене. Единственият цвят на лицето й бяха кървясалите й очи; като че ли тя също не беше спала добре. Ариа, облечена в тънко, модно сиво кожено яке и зелени ръкавици без пръсти, поклати глава и не каза нищо. Беше без обичайния си блестящ грим. Дори винаги спретнатата Спенсър изглеждаше размъкната — косата й беше вързана на мазна, несресана опашка.
— Всичко съвпада — изграчи тя. — Иън се е престорил на мъртъв и ни е извикал в гората, защото е знаел, че ще отидем в полицията и ще кажем, че сме го видели.
Ариа се отпусна в една от люлките.
— Но защо Иън просто не е избягал? Защо е прехвърлил всичко върху нас?
— Когато полицаите разберат, че го няма, те веднага ще започнат да го търсят — обясни Спенсър. — Но когато кажем, че сме видели трупа му, ще се съсредоточат върху гората. Ще отвлечем вниманието им за няколко дни, достатъчно, за да може Иън да избяга. Най-вероятно сме направили точно това, което той е искал да направим. — Тя погледна нагоре към облаците с безпомощно изражение на лицето.
Хана постави ръка на хълбока си.
— А според вас какво общо има А. с това? Той ни подмами в гората, за да видим Иън. Очевидно работи с него.
— Есемесите доказват, че Иън и А. са съучастници — каза Спенсър, показвайки им телефона си. Емили отново прочете първите два реда.
„Когато ти казах, че той трябва да си иде, нямах предвид, че трябва да умре. Но пък в този случай има някои доста неясни неща… оставям на теб да разбереш кои са те“.
Тя прехапа устни, след което погледна пързалката във формата на дракон, която се издигаше зад тях. Преди няколко години, когато някой или нещо в училище я изплашеше, тя се скриваше в главата на дракона, докато не се почувстваше по-добре. В момента изпитваше непреодолимо желание отново да го направи.
— Изглежда А. е помогнал на Иън да избяга — продължи Спенсър. — Те работят заедно — когато миналата седмица Иън се появи на задната ни веранда, А. ме заплаши, че ако кажа на ченгетата, ще пострадам. Ако им бях казала, те щяха да арестуват Иън… и той нямаше да избяга.
— А. се притеснява, че някоя от нас ще каже нещо — обади се Емили. — Всичките ми съобщения завършват с изречението, че ако не издам неговите тайни и той ще си мълчи за моите.
Хана погледна Емили с лека любопитна усмивка.
— Този А. знае някакви твои тайни?
Емили сви рамене. Известно време А. я беше изнудвал с това, че крие сексуалните си интереси от Айзък.
— Вече не — отвърна тя.
— Дали Иън е А.? — попита Ариа. — В това все още има смисъл.
Емили поклати глава.
— Есемесите не бяха от Иън. Полицаите провериха телефона му.
— Това, че есемесите не са изпратени от телефона му, не означава, че не са изпратени от Иън — напомни й Хана. — Може да е накарал някой друг да ги изпрати. Може да се е сдобил с телефон за еднократно ползване или да го е регистрирал на друго име.
Емили притисна показалец към устните си. Не се беше сетила за това.
— И всички тези номера, които изигра в нощта, когато уж видяхме тялото му, се получават много лесно, ако умее добре да използва компютъра си — продължи Хана. — Иън вероятно знае как да пусне съобщение с изчакване, за да го получим в мига, когато се изправим пред трупа му. Помните ли как Мона получи имейл от А. и успя да ни заблуди? Едва ли е чак толкова трудно.
Спенсър посочи към принтерния лист хартия. На него имаше разпечатка на разговора й с Иън.
— Погледнете тук — каза тя, сочейки редовете, на които пишеше „Те ме мразят. Откриха какво знам. Затова трябваше да бягам“. — Иън излезе офлайн преди да успея да го попитам кои са „те“. Ами ако тук става нещо много по-мащабно от простия план на Иън да избяга? Ами ако той наистина е открил нещо важно за убиеца на Али? Ами ако си е мислел, че щом се яви на процеса и обясни какво е видял, те ще го убият? Фалшифицирането на смъртта му не само ще го отърве от ченгетата, но и от всеки, който би искал да го нарани.
Ариа спря да се люлее.
— Смяташ ли, че онзи, който преследва Иън, може да тръгне и след нас, ако научим твърде много?