— Така ми се струва — рече Спенсър. — Но има и още нещо. — Тя посочи няколкото реда в края на компютърната разпечатка. Там беше изписан айпи адресът, откъдето беше използван месинджъра. — Тук пише, че Иън ми е писал някъде от Роузууд.
— Роузууд? — извика Ариа. — Искаш да кажеш, че той още е… тук?
Лицето на Хана пребледня.
— Защо му е на Иън да стои тук? Защо не е напуснал града?
— Може би продължава да търси истината — предположи Спенсър.
— А може би все още не е приключил с нас… за това, че го предадохме — каза Ариа.
Емили чу едно туп зад гърба си и подскочи. Една гарга обикаляше бавно детската площадка. Когато се обърна към приятелките си, те гледаха напрегнато, със стиснати зъби.
— Ариа е права — каза Хана, продължавайки разговора. — Ако Иън е жив, не знаем какво е решил да прави. Може би не се е отказал да ни накаже. Освен това може би все пак е виновен.
— Не знам — възрази Спенсър.
Емили я погледна объркано.
— Но точно ти каза на ченгетата, че той го е извършил! А онзи спомен, че си видяла Иън с Али в нощта, когато тя умря?
Спенсър пъхна ръце в джобовете си.
— Не съм сигурна дали помня точно това… или е било само нещо, в което ми се иска да вярвам.
Стомахът на Емили пламна. Кое беше истина… и кое не? Тя погледна към другия край на площадката. Група ученици вървяха по тротоара към крилото на шестокласниците. Други минаха покрай дългата редица прозорци, запътени към гардеробната. Емили беше забравила, че шестокласниците нямат шкафчета; трябваше да оставят нещата си в малка гардеробна. Някъде преди обяд започваше ужасно да мирише заради струпаните вътре торбички с обяд.
— Когато Иън разговаря с мен на задната веранда, той ми каза, че сме се объркали — той не е убил Али — продължи Спенсър. — Че не би допуснал и косъм да падне от главата й. Двамата с Али винаги флиртували, но тя поискала да навлязат в по-сериозния етап. Известно време Иън смятал, че го прави, защото е искала да ядоса някого. Първоначално реших, че го е правила заради мен — защото си падах по него. Но Иън като че ли не беше съгласен с това. В нощта, когато тя умря, той видял две руси глави в гората — едната била Али, а другата, на някого другиго. Тогава реших, че има предвид мен. Но той каза, че май е бил някой друг.
Емили въздъхна раздразнено.
— Защо трябва да вярваме на думите на Иън.
— Да, Спенс. — Хана сбърчи нос. — Иън уби Али. След това ни измами. Трябва да отидем при Уайлдън и да му покажем разпечатката. Нека той се оправя с нея.
Спенсър изсумтя.
— Уайлдън ли? Той се постара да накара всички в Роузууд да решат, че сме луди. Ако по някакво чудо ни повярва, никой друг в полицията няма да го направи.
— Ами родителите на Иън? — предложи Емили. — И те са получили съобщение от него. Те ще ни повярват.
Спенсър посочи към друго изречение.
— Да, но как ще ни помогне това? Просто родителите му ще имат още едно доказателство, че Иън е жив, но пък могат да кажат на ченгетата, че съобщенията му идват от компютър в Роузууд. И тогава полицаите ще го проследят и ще го арестуват.
— Което е добре за нас — напомни й Емили.
Спенсър я погледна безпомощно.
— Ами ако това е някакъв тест? Ами ако кажем на родителите му или на полицията… и нещо се случи с някоя от нас? Ами ако нещо се случи с Мелиса? Все пак Иън смяташе, че пише на нея. — Спенсър потърка облечените си в ръкавици ръце. — С Мелиса не се разбираме, но не искам да я поставям в опасност.
Ариа слезе от люлката, взе телефона на Спенсър и погледна съобщението на А.
— Тук пише, че трябва да го разберем… или ние ще сме следващите.
— Което означава? — Емили заби ботуша си в една снежна пряспа.
— Трябва да докажем кой е истинският убиец на Али — отвърна равнодушно Ариа. — В противен случай…
— Смяташ ли, че убиецът е човекът — или хората, — за които споменава Иън? — попита Спенсър. — Хората, които го мразят? Онези, които са разбрали, че той знае?
— Които го мразят? — Емили се почеса по главата. — Всички в Роузууд го обожават.
Хана изсумтя.
— Момичета, това са пълни глупости. Въобще не ми се играе на Вероника Марс. — Тя отвори чантата си, извади айфона си ох вътрешното джобче и го включи. — Най-добрият начин да се отървете от А. е да направите като мен: взех си нов телефон и скрит номер. И А. вече няма как да ме намери. — Тя започна да набира текст върху дисплея.