Емили и останалите се спогледаха.
— А. се е свързвал с нас и по други начини, Хана.
Хана отметна кичур коса от очите си и продължи да набира.
— Този А. не е.
— Това не означава, че няма да го направи — отговори твърдо Спенсър.
Хана стисна устни с раздразнение.
— Добре, ако Иън е А., няма какво да се притесняваме. Защото няма начин той да се добере до новия ми номер.
Емили погледна Хана, учудена как може да е толкова сигурна… особено след като Иън все още беше тук, в Роузууд.
— Та ще се захващаме ли с търсенето, или не? — попита Ариа след известно време.
Момичетата се спогледаха. Емили нямаше и най-малката представа как да търсят убиеца на Али. Те не бяха полицаи. Нямаха опит в криминалистиката. Но разбираше много добре защо не трябваше да се обръщат към ченгетата — след скандала с мъртвия Иън те просто щяха да им се изсмеят и да им обърнат гръб.
Тя погледна към училищния двор. Към класните стаи се стичаха още шестокласници. Неколцина се събраха около обявата, която висеше пред вратата, и започнаха оживено да обсъждат.
— Аз ще си намеря късче — заяви брюнетка с блестящи фибички в косата.
— Да бе, да — каза приятелката й, дребничка азиатка с вързана нависоко опашка. — Никога няма да разгадаеш упътванията.
Емили присви очи и се вгледа в големите печатни букви.
— Помните ли колко развълнувани бяхме всички първата година, когато можехме да участваме в играта? — промърмори Хана, която също гледаше момичетата.
Ариа посочи стоянката за велосипеди до входа на училището.
— Точно там Али обяви, че знае къде се намира едно от късчетата.
— Това беше адски неприятно — изръмжа Спенсър и изкриви лице. — Тя измами — Джейсън й беше казал къде го е скрил. Дори не се наложи да разгадае упътванията. Точно затова исках да й открадна знамето — според мен тя не го заслужаваше.
— Само че не успя да го откраднеш — пропя Хана. — Защото някой друг вече го беше направил. И никога няма да разберем кой.
Ариа се разкашля силно. От устата й плисна минерална вода. Всички се обърнаха и я погледнаха.
— Добре съм — увери ги тя с хриптящ глас. Звънецът на гимназията иззвъня и момичетата се разделиха. Спенсър бързо тръгна, като се сбогува с половин уста. Хана се позабави, почуквайки по екрана на айфона. Емили тръгна заедно с Ариа. За известно време единственият звук, който се чуваше, беше хрущенето на обувките им по снега. Емили се запита дали Ариа си мисли за същото нещо като нея — възможно ли беше Иън да казва истината? Дали не беше някой друг виновен за убийството на Али?
— Няма да повярваш на кого налетях вчера — каза Ариа. — Джейсън Дилорентис.
Емили рязко спря. Сърцето й се разтупка.
— Къде?
Ариа се загърна по-плътно с шала си с равнодушно изражение на лицето.
— Избягах от училище. Джейсън чакаше влака за Филаделфия.
Подухна вятър, промъквайки се коварно под яката на Емили.
— И аз го срещнах онзи ден — обади се тя със стържещ глас. — Бях паркирала зад него и той ме обвини, че съм ударила колата му. Изглеждаше много… ядосан.
Ариа я погледна косо.
— Какво имаш предвид?
Емили започна да прехвърля в ръце билета за ски лифта, който беше прикрепен към ципа на якето й. Тя подозираше, че Ариа харесва Джейсън и мразеше да говори зад гърба на хората. Но пък Ариа попита.
— Ами дори ми се разкрещя. След това се хвърли към мен, сякаш се канеше да ме удари.
— Ти блъсна ли се в колата му?
— Дори и да го бях направила, драскотината беше съвсем малка. Определено не беше нещо, заради което да се вбеси.
Ариа пъхна ръце в джобовете си.
— Точно в този момент Джейсън сигурно е ужасно чувствителен. Представям си как се чувства.
— И аз така си помислих, но… — Емили леко изостана и погледна загрижено Ариа. — Просто бъди внимателна, чу ли? Не забравяй какво каза Джена. Али е имала „проблеми“ с Джейсън. Той може да е тормозил Али, също както Тоби е тормозил Джена.
— Няма как да сме сигурни, че това е истина — излая Ариа и очите й потъмняха. — Али искаше да разбере какво крие Джена за Тоби. Тя би казала всичко на Джена, за да я накара да говори. Джейсън винаги се държеше мило С Али.