Емили извърна поглед и се загледа в знамето на края на тротоара. Тя не беше съвсем сигурна за това. Спомни си виковете, които се бяха разнесли от къщата на Али в деня, когато се бяха промъкнали в задния й двор, за да откраднат знаменцето. Някой имитираше гласа й. После се разнесе трясък и тупване, сякаш някой беше блъснат. Миг по-късно от къщата излетя Джейсън с пламнало лице.
Всъщност сега, като се замислеше, първия път, когато беше видяла Али, Джейсън я дразнеше. Това стана няколко дни преди началото на трети клас. Емили и майка й бяха в магазина, пазаруваха кутии с натурален сок и мини опаковки „Доритос“ за обяд в училище. Едно красиво русокосо момиче, приблизително на възрастта на Емили, мина покрай тях, разглеждайки рафтовете със зърнени храни. В нея имаше нещо опияняващо, може би защото тя представляваше всичко онова, което обикновената, затворена Емили не беше.
После отново видяха момичето в отделението за замразени храни. Тя се взираше във всяка една кошничка, опитвайки се да реши какво иска да си вземе. Майка й вървеше след нея и тикаше пазарска количка, а едно момче, около четиринайсетгодишно, я следваше, забило поглед в своя „Гейм бой“.
— Мамо, може ли да вземем „Егос“? — извика момичето с широка усмивка, която разкриваше портичката между предните й зъбки, и отвори вратата на фризера. Момчето завъртя очи.
— Мамо, може ли да вземем „Егос“? — изимитира я той с остър и злобен глас.
И момичето изведнъж, оклюма. Горната й устна затрепери и тя затръшна вратата на фризера с едно обезкуражено туп. Майката хвана момчето за ръката.
— Я се дръж прилично.
Момчето сви рамене и се намръщи, но Емили си помисли, че си го е заслужил. Беше развалил удоволствието на момичето, просто защото можеше. Няколко дни по-късно, когато започна училището, Емили осъзна, че момичето в магазина е било Али. Тя беше нова в „Роузууд дей“, но беше толкова красива и общителна, че всички веднага поискаха да седнат до нея на килима по време на играта на запознанства. Трудно беше да се повярва, че нещо можеше да я натъжи.
Емили ритна една ледена бучка по тротоара, чудейки се дали да разкаже за това на Ариа. Но преди да отвори уста, Ариа избъбри едно напрегнато довиждане и тръгна бързо към крилото по естествени науки, развявайки пискюлите, които висяха накрая на връзките на шапката й.
Емили въздъхна и бавно се изкачи по стълбите към шкафчето си, отмествайки се от пътя на група по-малки момчета от отбора по борба, които слизаха срещу нея. Да, тя беше разбрала, че Али умее да манипулира хората, за да научава тайните им. И да, признаваше, че Али има неприятни навици — самата Емили си беше патила от тях, особено когато Али й се подиграваше пред всички за онзи път, когато Емили я беше целунала в дървесната къщичка. Но Джена не беше популярна, тя не беше приятелка на Али и нямаше нищо, което Али да пожелае. Вярно, че Али беше злобна, но в онова, което беше казала, със сигурност имаше поне зрънце истина.
Емили се спря пред вратичката на шкафчето си. Докато си закачаше палтото, някой се изсмя тихо зад гърба й. Тя бързо се завъртя и впери очи в потока ученици, който се носеше по коридора. Пред погледа й попадна едно познато момиче. Самата Джена Кавана. Тя стоеше на вратата на стаята по химия, а до нея клечеше кучето й водач. Кожата на Емили настръхна. Сякаш мислейки си за Джена, беше успяла да я призове.
Зад Джена помръдна някаква сянка и на вратата се появи бившата приятелка на Емили Мая Сен Жермен. Откакто бяха скъсали, след като Мая я видя да целува Триста, Емили почти не беше говорила с нея. По гнева, изписан на лицето й, си личеше, че едва ли е простила на Емили.
Мая прошепна нещо в ухото на Джена, преди да погледне към Емили. Устата й се изкриви в злобна усмивка. Очите на Джена бяха скрити зад тъмните й очила „Гучи“, но лицето й беше опънато и сериозно.
Емили затръшна силно вратичката на шкафчето и хукна по коридора, без дори да вземе учебниците, които й бяха нужни за сутрешните часове. Когато погледна през рамо, Мая й помаха с пръсти. Чао, оформиха изразително устните й, очите й проблеснаха пакостливо и развеселено, сякаш знаеше колко много притеснява Емили.
11.
Най-добре облеченото момиче в роузууд
В сряда следобед Ариа стоеше във фоайето на новата къща, която Байрън и Мередит бяха купили. Трябваше да признае, че мястото е наистина очарователно. Едноетажната къща в стар стил се намираше на един уединен завой. Имаше орехови дървени подове, медни полилеи и стенни свещници. Както беше обещала Мередит, къщата имаше малка таванска стая, с идеална за рисуване светлина.