В този миг познатата кутия от маратонки „Пума“ привлече вниманието й. „Стари есета по литература“, гласеше етикетът. Ариа рязко си пое дъх. Кутията беше омачкана, буквите от надписа — избелели. За последен път беше поглеждала в кутията онази събота, когато всички се бяха промъкнали в двора на Али, за да откраднат знамението й.
Ариа беше погребала спомена за случилото се дълбоко в съзнанието си, но сега позволи на мислите да я връхлетят и всяка подробност се появи кристално ясна в съзнанието й. Спомни си как Али се обърна и тръгна към къщата си, оставяйки след себе си аромат на ванилов сапун. Спомни си как побягна през гората към къщи, земята беше все още влажна от валелия преди няколко дни дъжд. Помнеше листата на дърветата, които бяха много зелени и гъсти, и осигуряваха плътна сянка от късното лятно слънце. Гората миришеше на бор и още нещо… може би на цигари. Някъде в далечината изрева косачка.
Изпука съчка. Зашумяха храсти. Ариа видя черната тениска и русата коса на Джейсън и затаи дъх. Беше си фантазирала, че някой ден ще срещне Джейсън… и ето на. Тя не знаеше какво я накара да погледне към знаменцето, което висеше от джоба му. Щом осъзна какво гледа тя, той протегна ръка и й подаде парчето плат, без да обели и дума. В един миг знаменцето беше в чантата ми. В следващия го нямаше, им беше казала Али. Защо Джейсън го беше откраднал от Али? На Ариа й се искаше да мисли, че е по практични и етични причини, а не от злоба. Нямаше начин Джейсън да е тормозил Али, както беше намекнала Джена и както искаше да вярва Емили. Всъщност Джейсън винаги защитаваше Али. Той изскочи отникъде, за да се намеси, когато Иън и Али разговаряха пред стола в деня, в който беше обявено началото на „Капсулата на времето“. Дори когато се опитаха да откраднат знаменцето на Али и Емили им изшътка да мълчат, за да чуят караницата в къщата на Али, Джейсън изхвърча навън, ядосан от нещо. Когато Али излезе, за да разговаря с тях, тя все още изглеждаше притеснена и нервно поглеждаше през рамо към къщата. Ако имаше проблеми с Джейсън, нямаше ли да е спокойна, когато него го няма?
Сутринта Спенсър каза, че искала да открадне знаменцето на Али, защото според нея тя се е сдобила с него нечестно. Може би Джейсън също беше почувствал вина. Може би беше казал на Али да не разкрива, че той й е признал къде е скрил своето парче, и се беше раздразнил, когато бе чул. Али да се хвали на всеослушание в столовата.
Ариа седна до кутията. Толкова много време беше минало от последния път, когато погледна Алиното късче, че вече беше забравила какво е нарисувано на него. Тя вдигна капака и той се огъна. Във въздуха се разнесе прах.
— Ариа? — долетя гласът на Байрън от долния етаж. — Слизай, партито започва!
Ариа спря за миг. Под купчината стари хартии надничаше синьото ъгълче на знамето.
— Идвам! — извика тя, донякъде облекчена, че е била прекъсната.
Мередит, Байрън, група мърляви мъже, в които Ариа разпозна колегите на Байрън от „Холис“, и няколко двайсетинагодишни момичета с панталони за йога или опръскани с боя дънки, обикаляха из всекидневната. На масата бяха разположени френска кафемашина, бутилки вино и минерална вода и голям поднос със сандвичи, а отстрани до дивана се виждаше голяма купчина подаръци. В този миг някой от лявата страна на Ариа се прокашля. Майк седеше в ъгъла на разглобяемото канапе, а до него се беше настанила красива брюнетка. Ариа примигна, останала без думи. Това беше Кейт, бъдещата доведена сестра на Хана.
— Ъ-ъ-ъ, здрасти — каза предпазливо Ариа. Кейт се усмихна самодоволно. Майк се усмихна още по-самодоволно. Той постави ръка на бедрото на Кейт и тя му позволи. Ариа се намръщи, питайки се дали мозъкът й не се е увредил от праха в новата й таванска стая.
Във фоайето затракаха токчета и Ариа се обърна тъкмо навреме, за да види Хана, която влизаше. Тя беше облякла зелена копринена рокля с гол гръб и беше завързала като колан на кръста своето парче от знамето на „Капсулата на времето“. Носеше кутия, увита в подаръчна хартия. Ариа понечи да я поздрави, но Хана не гледаше в нейната посока. Тя се беше вторачила в Кейт. Устата й се сви.
— О.
— Здрасти, Хана! — махна й Кейт. — Радвам се, че успя да дойдеш!
— Ти не си поканена — сопна й се Хана.
— Напротив, поканена съм — отвърна Кейт с уверена усмивка.