Под едното око на Хана заигра мускулче. Червенина плъзна от врата към бузите й. Ариа въртеше глава от едното към другото момиче, чувствайки се едновременно объркана и очарована.
Мередит като че ли се забавляваше.
— Майк, да не си довел две момичета?
— Хей, нали това е купон — отвърна Майк, като сви рамене. — Колкото повече, толкова по-весело, нали?
— И аз така казвам! — изграчи Кейт. Когато свръхслабата Кейт се усмихваше по определен начин, тя напомняше на Ариа на крещящия гибон от плаката на „Нешънъл джиографик“, който висеше на вратата на старата й спалня. Хана определено беше по-красивата от двете.
Хана опъна рамене назад, приближи се до Мередит и протегна ръка.
— Хана Мерин. Аз съм стара приятелка на семейството. — Тя подаде подаръка си на Мередит, която го постави върху купчината с другите неща. Хана изгледа намръщено Кейт, настани се от другата страна на Майк и се притисна към него така, че коленете им да се докосват.
Кейт погледна към пригоденото за колан късче знаме на кръста на Хана.
— Какво е това нещо? — Тя посочи едно черно петно.
Хана я погледна високомерно.
— Това е жаба манга. Очевидно.
Ариа се настани на люлеещия се стол, изпълнена с изумление. Тя улови погледа на Хана и кимна към мобилния си телефон. Започна да й пише есемес — сутринта Хана крайно неохотно им беше дала номера на новия си телефон.
„Какво правиш тук?“.
Айфонът на Хана изпиука. Тя прочете съобщението, погледна Ариа и отговори. Няколко секунди по-късно телефонът на Ариа изжужа:
„Защо не ни каза, че се местиш близо до Иън?“
Ариа отвори прозорец за отговор. Хана нямаше да се измъкне толкова лесно. „И аз самата току-що разбрах — написа тя. — Ти да не би да харесваш Майк?“.
„Може би — написа Хана. — Той е единственото момче, което не можеш да ми откраднеш“.
Ариа стисна зъби. Хана имаше предвид миналата есен, когато Ариа излизаше с бившето й гадже Шон Ейкърд. Изглежда и до днес смяташе, че Ариа го е откраднала от нея.
Мередит започна да разопакова подаръците си и да подрежда всичко на масичката. Първите неща бяха бебешки играчки, одеялце и помпа за гърда от Майк. Когато стигна до подаръка, увит в раирана хартия, Кейт се изправи.
— О, този е моят! — Тя потърка ръце ликуващо. Хана се намръщи още повече.
Мередит седна на дивана и разопакова подаръка.
— О, Господи! — ахна тя и извади едно кремаво гащеризонче от покритата с розова хартия кутия:
— Направено е от органична монголска кашмирена вълна — изрецитира Кейт. — Напълно оригинално.
— Много ти благодаря. — Мередит притисна гащеризончето към лицето си. Байрън разтърка преждата между пръстите си и кимна мъдро, сякаш беше някой специалист по кашмир. Раздърпаните памучни тениски и фланелени пижами бяха повече в неговия стил.
Хана рязко се изправи и тихичко изписка.
— Да не си душила из стаята ми?
— Моля? — попита Кейт и се ококори.
— Знаела си! — изпищя Хана. — Прекарах часове в търсене на идеалния подарък.
— Не знам за какво говориш. — Кейт сви рамене.
В този момент Мередит разопаковаше пакета, който беше донесла Хана. Вътре се намираше още една кутия от „Съншайн“.
— О! — рече Мередит с любезен тон, изваждайки същото гащеризонче от същата розова хартия. — Много е красиво. Отново.
— Никога няма да са ти излишни — засмя се Тейт, един от колегите на Байрън, и по брадата му се посипаха трохи от сандвича, който ядеше.
Кейт също се захили добросърдечно.
— Великите мозъци мислят еднакво — каза тя, а лицето на Хана се изкриви от гняв. Погледът на Майк прескачаше от едното момиче към другото; очевидно той поглъщаше жадно задаващата се драма.
Внезапно Ариа забеляза тъмна сянка, която мина покрай прозореца. Косъмчетата по ръцете й настръхнаха. В двора стоеше някой и наблюдаваше партито.
Тя огледа стаята, но като че ли никой не го забелязваше. Прокашля се, изправи се и се измъкна в коридора. С разтуптяно сърце отвори входната врата и излезе навън. Кварталът беше ужасно тих, във въздуха миришеше на пушек. Небето потъмняваше и лампата в началото на алеята хвърляше блед златист кръг светлина върху тревата. Тогава тя отново забеляза фигурата до пощенската кутия и отскочи назад. Слава Богу, не беше Иън. Беше…