Госпожа Колбърт тихо изсумтя. Вилицата на Емили изтрака в чинията й. Единственият звук в стаята беше шумът на абсорбатора над печката.
— Т-така ли?
— Всички казват, че си страхотна плувкиня — завърши господин Колбърт. — В националната ранглиста по бътерфлай? Невероятно! Какъв замах трябва, нали?
— О! — Емили вдигна чашата си с трепереща ръка и отпи една глътка вода. — Да. — Какво си мислеше, че господин Колбърт ще я попита какво е усещането да се натиска с момичета? — Вярно, че трябва силен замах, но предполагам, че просто съм бърза по природа.
Тогава госпожа Колбърт промърмори нещо под носа си и Емили можеше да се закълне че чу: „Бърза си, така е“.
Тя остави чашата си на масата. Госпожа Колбърт дъвчеше спокойно и я гледаше. Емили се чувстваше така, сякаш очите й се забиват в главата й като свредел.
— Какво каза, мамо? — попита Айзък и присви очи.
Лицето на госпожа Колбърт се изкриви в усмивка.
— Казах, че Емили е скромна. Сигурна съм, че е тренирала много, за да стане толкова добра плувкиня.
— Абсолютно. — Айзък се усмихна. Емили погледна към купчината с картофено пюре в чинията си, усещайки, че лека-полека започва да полудява. Наистина ли госпожа Колбърт беше казала това?
За десерт майката на Айзък донесе ябълков пай и каничка кафе. Господин Колбърт погледна съпругата си.
— Между другото, наеха ни за едно откриване тази събота. Мислех, че хората няма да ми стигнат, тъй като партито е много голямо, но се оказа, че всичко е наред.
— Чудесно — отвърна госпожа Колбърт.
— Това парти ще бъде голяма работа — промърмори Айзък.
Емили хвана чинийката си с пай.
— Парти ли?
— Баща ми поел кетъринга при откриването на един нов хотел извън града — обясни Айзък. Той хвана ръката й под масата. — Преди е бил училище или нещо такова, нали?
— Психиатрично заведение — възкликна госпожа Колбърт и сбърчи нос.
— Не точно — поправи я господин Колбърт. — Било е дом за проблемни деца, наричал се е „Радли“. Хотелът също ще се нарича така. Собствениците смятат, че избързват с откриването — ремонтът още не е приключил. Обаче стаите, които още не са готови, са на горните етажи — гостите дори няма да ги видят. Но нали ги знаете хотелиерите — всичко трябва да е перфектно.
— Хотелът е великолепен — каза Айзък на Емили. — Прилича на стар замък. В градината дори има храстов лабиринт. Ще ми се да дойдеш с мен.
— С удоволствие — отвърна Емили и грейна. После отхапа един залък от пая.
— Значи, ще има вечеря — обясни Айзък. — Но ще има и питиета и танци.
— Само че вие ще постъпите целомъдрено и ще пиете само безалкохолни — поясни госпожа Колбърт.
Кожата на Емили настръхна. Целомъдрено? Тя погледна към Айзък, неспособна да сдържи треперенето на устните си. „Тя знае — помисли си Емили. — Определено знае“.
Айзък се усмихна успокояващо.
— Не се тревожи. Изобщо няма да пием.
— Добре — рече госпожа Колбърт. — Притеснявам се, когато ходите на тези събирания за възрастни. Някои от барманите дори не искат лични карти. — Тя въздъхна драматично. — Мислех, че ще си по-развълнуван от пътуването до Бостън, което църквата организира, Айзък. Допреди няколко седмици въобще не се интересуваше от подобни пищни партита. — Тя погледна строго Емили, сякаш искаше да я обвини, че тя го е развалила.
— Винаги съм харесвал партитата — бързо се защити Айзък.
— О, остави ги да се забавляват, Маргарет — рече меко господин Колбърт. — Те ще се държат прилично.
Телефонът иззвъня и госпожа Колбърт скокна да го вдигне. Айзък се извини и отиде до тоалетната, а господин Колбърт се скри в кабинета си. Емили започна да реже пая си на все по-малки парчета, ръцете й бяха хлъзгави от пот, а бузите й пареха. Какво й ставаше? Защо беше толкова чувствителна? Просто си въобразяваше всичко. Госпожа Колбърт не я мразеше и не се опитваше да се рови в съзнанието й. Тя не беше А.
Емили събра чиниите и ги отнесе в мивката с надеждата, че ще направи добро впечатление. След като ги изми, бръкна в джоба си за телефона. Сега беше идеалният момент А. да изпрати някой хаплив есемес за поведението на скъпата мама. Всъщност сигурно предишния ден госпожа Колбърт не беше разбрала за Айзък и Емили… но А. я беше подготвил тъкмо навреме преди вечеря. Също както предишния А., и този като че ли винаги знаеше всичко.