— Скоро ще се върна. И ще го направим отново. Може би следващия път ще отидем на пазар на Медисън авеню? Направо ще припаднеш в магазина на Лубутен.
— Дадено. — Спенсър прегърна Оливия. Тя ухаеше на „Нарцисо Родригез“, един от любимите парфюми на Спенсър. Оливия й прати въздушна целувка и се качи на хеликоптера. Перката се завъртя, а Спенсър се обърна и погледна към града. По магистралата Уест Сайд летяха таксита. Хора тичаха за здраве по алеите — нищо, че часът вече беше десет вечерта. Прозорците на апартаментите светеха ярко. По река Хъдсън мина увеселителна яхта, гостите, облечени с елегантни сака и рокли, се виждала ясно на палубата.
Тя ся умираше да живее тук. А сега имаше и причина да го направи.
Хеликоптерът се повдигна от земята. Оливия сложи големите слушалки на ушите си, наведе се през прозореца и замаха ентусиазирано на Спенсър.
— Приятно пътуване! — извика Спенсър. След това придърпа нагоре дръжката на чантата си и усети нещо вътре. Папката на Оливия.
Тя я измъкна и я размаха над главата си.
— Забрави това! — Но Оливия говореше нещо на пилота, зареяла поглед в небето. Спенсър не спря да маха, докато хеликоптерът не се превърна в малка точица на хоризонта. Тогава свали ръката си и се обърна. Така поне имаше извинение отново да се види с Оливия.
14.
На следващия ден във влака на запад…
На следващия следобед Ариа стоеше на перона на гарата в Ярмът, град на няколко мили от Роузууд. Слънцето все още се издигаше високо над хоризонта, но въздухът беше студен и пръстите на Ариа изтръпнаха. Тя протегна врат и погледна надолу по линията. Влакът се намираше на няколко гари по-нататък и проблясваше в далечината. Пулсът й се ускори.
След като предишния ден видя не една, а две готини мацки да се карат за Майк, тя реши, че животът е твърде кратък, за да се помайва. Веднага си спомни думите на Джейсън, че в четвъртък свършва достатъчно рано, за да хване високоскоростния влак до Ярмът в три следобед. Което означаваше, че тя знае точно къде да го намери.
Тя се обърна и погледна към къщите от другата страна на линията. До портите имаше натрупани боклуци, боята около прозорците им се белеше и нито една не беше превърната в антикварен магазин или богаташки спа комплекс, като старите къщи около гарата в Роузууд. Нямаше нито тузарски кафенета „Уауа“ или „Старбъкс“ наблизо, само една мрачна гадателка, която предлагаше четене на ръка и „други медиумни услуги“ — каквото и да означава това — както и една кръчма, „Яху“, с голям плакат на предната стена, на който пишеше: „Пиене на корем за 5 долара!“. Дори околните дървета не изглеждаха толкова живописни. Ариа разбираше защо семейство Дилорентис не искаше да се връща в Роузууд докато трае процесът, но защо бяха избрали Ярмът?
Тя чу изсумтяване зад гърба си. Когато се обърна, забеляза една сянка, която се скри от другата страна на железопътната линия. Ариа се повдигна на пръсти, примигвайки бързо-бързо, но не можа да разбере кой е. Спомни си Джена Кавана, която беше видяла предишния ден в двора си. Сякаш Джена искаше да й каже нещо… но след това беше размислила. На всичко отгоре Емили беше препратила на Ариа едно съобщение от А. с прикачена снимка на Али и Джена, която никога досега не беше виждала. „Виждаш ли? — пишеше Емили. — Изглежда Али и Джена наистина са били приятелки“. Но не беше ли възможно Али да се престори, че е приятелка на Джена, за да я накара да й се довери? Беше типично за Али да приеме някой във вътрешния си кръг приятели, само за да узнае всичките му тайни.
Влакът навлезе с грохот в гарата и спря със скърцане на спирачките. Кондукторът отвори с трясък вратата и хората започнаха бавно да слизат по металните стълби. Когато Ариа забеляза русата коса и сивото сако на Джейсън, устата й пресъхна. Тя изтича към него и докосна лакътя му.
— Джейсън?
Той рязко се обърна, явно беше непрекъснато нащрек. Когато видя, че е Ариа, се успокои.
— О… — каза меко. — Здрасти. — Погледът му шареше напред-назад. — Какво търсиш тук?
Ариа се прокашля, устоявайки на импулса да се обърне, да хукне обратно към колата си и да избяга.
— Може и да ти изглеждам като глупачка, но ми хареса разговора ни онзи ден. И… Исках да знам дали искаш да излезем някой път. Но ако не искаш, няма проблем.
Джейсън се ухили. Изглеждаше впечатлен. Той се отмести от пътя на потока бизнесмени.