— Изобщо не ми изглеждаш като глупачка — отвърна той и я погледна в очите.
— Наистина ли? — Сърцето на Ариа подскочи.
Джейсън погледна към големия си часовник.
— Искаш ли да пийнем нещо? Имам малко време.
— Ра-разбира се — заекна Ариа.
— Знам идеалното място в Холис — рече Джейсън. — Можеш да караш след мен, нали?
Ариа кимна, изпълнена с благодарност, че не й беше предложил кръчмата „Яху“. Джейсън я пусна първа да слезе по тесните стълби, които водеха извън гарата. Докато вървяха към колите си, Ариа зърна нещо с периферното си зрение. Фигурата, която беше видяла по-рано, стоеше до прозореца на гарата и гледаше навън. Носеше големи слънчеви очила и пухкаво палто с качулка, която беше захлупил на главата си, закривайки лицето си. Но Ариа не можеше да се отърси от чувството, че човекът гледа право в нея.
Ариа последва Джейсъновото черно БМВ до Холис. Тя си спомни какво й беше разказала Емили за поведението на Джейсън предишния ден и си отбеляза да погледне задната му броня за някакви видими драскотини. Но, доколкото помнеше, бронята му беше безупречна.
След като успяха да си намерят места за паркиране на улицата, Джейсън я поведе по една тясна уличка и нагоре по стълбите на една стара викторианска къща. Над входната й врата висеше табелка с надпис. Отстрани се поклащаше стар люлеещ се стол.
— Това е бар? — Ариа се огледа. Баровете в Холис, които тя знаеше, като „Виктъри брюъри“ и „Снукър“, бяха тъмни, гадно миришещи места, които нямаха никаква украса, освен неоновите надписи „Гинес“ и „Будвайзер“. „Бейтс“, от друга страна, имаше опушени стъкла, медно чукче на предната врата и няколко отдавна изсъхнали висящи растения, които се полюляваха от навеса. Къщата напомняше на Ариа за разкривения дом, в който живееше учителят й по пиано в Рейкявик.
Вратата се отвори и разкри огромен, покрит с паркет салон. Покрай стените му бяха наредени червени плюшени кресла, театрални завеси се диплеха над прозорците.
— Смята се че това място е обитавано от духове — прошепна й Джейсън. — Затова го наричат „Бейтс“, като мотел „Бейтс“ от филма „Психо“. — Той отиде до бара и се настани на едно столче.
Ариа се огледа. Преди да намерят тялото на Али, тя си мислеше, че Алисън е А. — или може би нейният призрак. Русата коса, която беше зървала, сигурно беше Мона, която ги бе следила неотстъпно, за да открие и най-дълбоките им тайни. Но сега, когато Мона беше мъртва, Ариа можеше да се закълне, че понякога вижда руса коса точно като Алината да се скрива зад дърветата и да се появява на прозорците, наблюдавайки я от отвъдното.
Облеченият в черно, късо подстриган барман взе поръчките им. Ариа избра пино ноар — реши, че ще изглежда много изтънчено — а Джейсън си поръча гимлет. Когато забеляза обърканото изражение на Ариа, той каза:
— Това е водка и лимонов сок. Една приятелка от Йейл ме запали по него.
— О! — Ариа наведе глава при думата приятелка.
— Вече не ми е приятелка — добави Джейсън, което накара Ариа да се изчерви още повече.
Получиха питиетата си и той плъзна чашата си към нея.
— Опитай.
Ариа отпи една малка глътка.
— Добро е — рече тя. Имаше вкус на спрайт, само че беше по-интересно.
Джейсън скръсти ръце с любопитна усмивка на лицето.
— Изглежда, се чувстваш много удобно в баровете. — Гласът му се снижи до шепот. — Едва не ме заблуди, че си на двайсет и една.
Ариа му върна чашата.
— Прекарах последните три години в Исландия. Там не са толкова строги по отношение на пиенето, а и родителите ми са доста разкрепостени. Освен това никога не се налагаше да шофирам до дома — къщата ни се намираше на две пресечки от главния път. Най-лошото, което ми се случи беше, че веднъж се спънах в калдъръма, след като бях пила твърде много шнапс „Бренивин“, и си обелих коляното.
— Европа като че ли наистина те е променила. — Джейсън се облегна назад и я аплодира. — Помня те като наистина странно дете. Не, ти беше… — Той млъкна.
Сърцето на Ариа се разтуптя. Тя беше… каква?
— В Исландия се чувствах по-добре — призна тя, когато стана ясно, че той няма да завърши изречението.
— Защо?
— Ами… — Ариа се загледа в маслените портрети на аристократични жени, които висяха на отсрещната стена. Под всяка картина бяха написани датите на раждането и на смъртта им. — Заради момчетата, например. В Исландия не се интересуваха дали съм популярна. Интересуваше ги каква музика слушам или какви книги обичам да чета. В Роузууд момчетата харесват само един тип момичета.