Джейсън облегна лакът на бара.
— Момичета като сестра ми, имаш предвид.
Ариа сви рамене и отмести поглед. Точно това имаше предвид, но не искаше да произнася името на Али на глас.
По лицето на Джейсън премина неясно изражение. Тя се зачуди дали той е знаел за ефекта, който Али има върху момчетата — дори по=големите. Дали по онова време Джейсън е знаел за връзката на Али с Иън, или се беше изненадал, след като видя, че го арестуват? Какво ли чувстваше сега?
Джейсън отпи от гимлета си и сериозното изражение се изтри от лицето му.
— Влюбваше ли се често в Исландия?
Ариа поклати глава.
— Имах много приятели, но се влюбих само веднъж. — Тя несръчно отпи глътка вино. Днес не беше яла почти нищо и виното бързо я замая. — В учителя ми по литература. Сигурно си чул за това.
Между веждите на Джейсън се оформи бръчка. Може би не беше чувал.
— Всичко свърши — каза тя. — Честно, беше нещо ужасно. Накараха го да напусне учителското място… заради мен. Преди няколко месеца се махна от града и обеща, че ще се обажда, но оттогава не съм го чувала.
Джейсън кимна съчувствено. Ариа се изненада колко й беше лесно да му признае всичко това. Нещо в него я караше да се чувства в безопасност, сякаш той никога нямаше да я критикува.
— Ти влюбвал ли си се някога? — попита тя.
— Само веднъж. — Джейсън отметна глава назад и пресуши остатъка от питието си. Ледът изтрака в празната чаша. — Тя ми разби сърцето.
— Коя беше тя?
Джейсън сви рамене.
— Никоя. Вече няма значение.
Барманът му донесе още един гимлет. Тогава Джейсън я побутна леко по ръката.
— Знаеш ли, преди си помислих, че ще кажеш, че човекът, в когото си била влюбена, съм бил аз.
Ариа зяпна от изненада. Джейсън… е знаел?
— Сигурно си е личало много.
Джейсън се усмихна.
— Не. Просто аз съм много схватлив.
Ариа даде знак на бармана да й напълни чашата. Бузите й пламтяха. Винаги се беше старала извънредно много да прикрие увлечението си по Джейсън, защото беше уверена, че ако той разбере, тя ще умре. Дори сега изпитваше огромно желание да пропълзи под бара.
— Помня как един път чакаше пред сградата по журналистика в „Роузууд дей“ — обясни тихо Джейсън. — Веднага те забелязах. Ти се оглеждаше… и когато ме видя, очите ти грейнаха.
Ариа се вкопчи в дървения ръб на бара. За миг си помисли, че Джейсън ще спомене онзи път, когато й даде знаменцето на Али. Но той говореше за деня, когато тя го беше изчакала да излезе от часа по журналистика, за да му покаже копието с автограф на „Кланица пет“, което притежаваше баща й. Това се случи в петъка, преди те четирите да се засекат в двора на Али.
Може би Джейсън не искаше да говори за кражбата. Може би се чувстваше виновен.
— Разбира се, че си спомням — отвърна тя. — Наистина исках да говоря с теб. Но училищната секретарка те докопа първа. Каза, че имаш телефонно обаждане от някакво момиче.
Джейсън присви очи, сякаш се опитваше да си спомни.
— Наистина ли?
Ариа кимна. Секретарката беше хванала ръката на Джейсън и го беше повела към кабинета си. Сега като се замисли, Ариа се сети, че секретарката беше добавила още: „Каза, че е сестра ти.“. Но нали Ариа беше видяла Али по-рано през деня — беше се запътила към съблекалнята по физическо. Може би се обаждаше тайната приятелка на Джейсън, знаейки, че единственият начин да го извикат на телефона е, ако се представи за член на семейството.
— Реших, че всъщност искаш да говориш с някое красиво и зряло момиче, а не е някаква откачена шестокласничка — добави Ариа и се изчерви.
Джейсън бавно кимна и очите му блеснаха. Той промърмори нещо под носа си, нещо, което й заприлича много на „не съвсем“.
— Моля? — попита Ариа.
— Нищо. — Джейсън пресуши остатъка от гимлета си. След това я погледна свенливо. — Така. Радвам се, че сега се престраши поне малко да разкриеш увлечението си.
По гърба й пробягаха тръпки.
— Може да не е само увлечение — прошепна тя.
— Надявам се да е така — отвърна той. Двамата се усмихнаха срамежливо един на друг. Сърцето на Ариа туптеше в ушите й.