Нейното убийство.
1.
Момичето, което извика „труп!“
Спенсър Хейстингс трепереше в студения късен следобед, докато се навеждаше, за да избегне бодливите клонаци.
— Оттук — извика тя през рамо, навлизайки в гората зад голямата им къща. — Тук го намерихме.
Най-добрите й приятелки Ариа Монтгомъри, Емили Фийлдс и Хана Мерин вървяха бързо след нея. Всички се полюляваха върху обувките си с високи токчета, придържайки полите на официалните си рокли — беше събота вечер и преди да дойдат тук, те се намираха в къщата на Спенсър, където се провеждаше благотворителното събиране на „Роузууд дей“. Емили хленчеше, по лицето й се стичаха сълзи. Зъбите на Ариа тракаха — така правеше винаги, когато я беше страх. Хана не издаваше никакви звуци, но очите й се бяха ококорили и тя размахваше големия сребърен свещник, който беше грабнала от всекидневната на семейство Хейстингс. Полицай Дарън Уайлдън, най-младото ченге в града, вървеше след тях, осветявайки с фенерчето си оградата от ковано желязо, която разделяше двора на Спенсър от някогашния имот на Алисън Дилорентис.
— Намира се на онова сечище, малко по-нататък по пътеката — извика Спенсър. Започна да вали, първо на дребни пухчета, но след това все по-силно — на мокри, дебели снежинки. Отляво на Спенсър се издигаше техният хамбар, последното място, където преди три и половина години Спенсър и приятелките й бяха видели Али жива. Вдясно се забелязваше изкопаната наполовина яма, в която през септември откриха тялото на Алисън. Право напред се виждаше просеката, където преди няколко минути бяха намерили тялото на Иън Томас, бившето гадже на сестра й, тайната любов на Али и неин убиец.
Е, може би нейният убиец.
Спенсър почувства огромно облекчение, когато ченгетата арестуваха Иън за убийството на Али. Всичко сочеше към него: последния ден в седми клас Али му беше дала ултиматум — или да скъса с Мелиса, сестрата на Спенсър, или Али ще разкрие пред всички тяхната връзка. Същата вечер, отегчен от непрекъснатите й игрички, Иън си беше уредил среща с нея. Гневът и раздразнението му бяха взели връх… и той я беше убил. Онази нощ Спенсър дори ги беше видяла заедно в гората и съзнанието й беше потискало този спомен в продължение три и половина дълги години.
Но предишния ден, преди да започне делото му, Иън беше нарушил условията, при които беше пуснат под домашен арест, и се беше появил на верандата на Спенсър, умолявайки я да не свидетелства срещу него. Някой друг е убил Али, настоя той, готов да й разкрие някаква смущаваща, поразителна тайна, която щеше да докаже невинността му.
Проблемът беше, че той така и не разкри тази тайна на Спенсър — изчезна преди да дойде петъкът, в който трябваше да започне процесът му. Цялата полиция на Роузууд се включи в издирването му, претърсиха цялата област; всичко, в което Спенсър вярваше, беше поставено под въпрос. Иън ли беше убиецът… или пък не? Наистина ли Спенсър го беше видяла в гората заедно с Али… или пък бе видяла някого другиго? А след това, десетина минути по-рано на партито, някой, под името Иън Т, й беше изпратил есемес. Да се срещнем в гората, където тя умря — пишеше в съобщението. — Трябва да ти покажа нещо.
Спенсър се втурна през гората, умираща от нетърпение да разбере всичко. Когато стигна до просеката, тя погледна надолу и изпищя. Там лежеше Иън, подпухнал и посинял, с изцъклени и безжизнени очи. В този момент се появиха Ариа, Хана и Емили, и минутка по-късно всички получиха есемес от новия А. с едно и също съдържание:
Той трябваше да си иде.
Момичетата се втурнаха обратно към дома на Спенсър, за да намерят Уайлдън, но не успяха да го открият никъде в къщата. Когато Спенсър излезе навън на кръглата алея, за да провери отново, Уайлдън изведнъж се оказа там, изправен до паркираните коли. Когато я забеляза, той я изгледа стреснато, сякаш го беше заловила да върши нещо нередно. Преди Спенсър да успее да го попита къде е бил, останалите изтичаха навън, изпаднали в истерия, и започнаха трескаво да го молят да ги последва в гората. И ето ги сега, отиваха натам.
Спенсър се спря, разпознавайки чепатото дърво. Ето го и старият пън, и отъпканата трева. Въздухът се стелеше тежък, зловещ, наелектризиран.
— Това е мястото — извика тя през рамо. Погледна надолу към земята, подготвяйки се за онова, което щеше да види.
— О, Господи — прошепна Спенсър.