Входната врата се отвори с тътрене и група студенти на Холис нахълтаха вътре. Някой в ъгъла запали цигара и издиша прозрачен дим във въздуха. Джейсън погледна часовника си и бръкна в джоба си.
— Много закъснях. — Той извади портфейла си и измъкна една двайсетачка, достатъчна за питиетата и на двамата. След това я погледна. — И така… — започна той.
— И така — повтори като ехо Ариа. След това се наведе напред, хвана го за ръцете и го целуна така, както искаше да го направи още преди години пред сградата по журналистика. Устните му имаха вкус на лимонов сок и водка. Джейсън я придърпа към себе си и зарови ръце в косата й. След миг се разделиха и се усмихнаха един на друг. Ариа помисли, че ще припадне.
— До после — каза Джейсън.
— Със сигурност — въздъхна Ариа. Джейсън прекоси стаята, отвори вратата и изчезна.
— О, Господи — прошепна Ариа и се облегна на бара. Една голяма част от нея искаше да се изкатери на бар столчето и да изкрещи на целия свят за онова, което току-що се беше случило. Трябваше да каже на някого. Но Ила беше заета с Ксавие. На Майк не му пукаше. Оставаше Емили, но тя упорито вярваше, че Али е била много добра, а Джейсън — не.
Телефонът й започна да пиука. Ариа подскочи и го погледна. „Имате едно ново съобщение“ — пишеше в малкото прозорче.
Въодушевлението на Ариа се изпари за миг. Тя огледа претъпкания бар. Хората седяха по диваните, потънали в разговори. Един колежанин с коса на расти разговаряше с бармана, като от време на време мяташе по някой поглед на Ариа. От дъното на залата влетя студен въздух, който накара пламъка на свещите да се разлюлее. Там имаше друга врата, която се беше отворила и затворила.
Едно ново съобщение. Ариа прокара ръце през косата си. После бавно натисна бутона за четене.
Как бяха гимлетите? Е, скъпа, съжалявам, но край на фантазиите ти. Големият брат крие нещо от теб. И по-добре ми повярвай… не ти трябва да знаеш какво е.
15.
Ан гард, Кейт!
Един час по-късно същата вечер Хана се въртеше пред странната модернистична къща на семейство Монтгомъри и чакаше Майк да се появи. По-рано следобед тя се беше обадила на баща си, за да го пита дали вечерта може да отиде в библиотеката да учи за контролното по френски… без Кейт. Обясни, че трябва да е сама, за да успее да запамети дългия списък с неправилни глаголи.
— Хубаво — отвърна рязко баща й. Слава богу, че вече не прилагаше толкова строго правилото „навсякъде с Кейт“ — предишния ден беше позволил на Хана да отиде сама да избере подаръка за партито на Мередит. Изглежда, че беше позволил и на Кейт да пазарува сама… в същия магазин. Веднага, щом Хана получи позволение от баща си, тя прати есемес на Майк, в който искаше да излезе на среща с него… само двамата. Баща й нямаше да умре, ако не знае всичко.
Тя погледна към прозореца и малките кубични лампи над входната врата на семейство Монтгомъри. От години не беше идвала в къщата на Ариа и беше забравила колко е странна тя. На предната й стена имаше само един прозорец, разположен леко под ъгъл над стълбищата. От друга страна задната й стена беше изцяло покрита с прозорци, от първия до третия етаж. Веднъж, когато Хана и останалите момичета се бяха събрали в бърлогата на Ариа, за да гледат семейство елени, които се разхождаха в задния им двор, Али се загледа в огромните прозорци и цъкна с език.
— Не ви ли е страх, че хората ще ви шпионират? — Тя я смушка леко с лакът. — Но пък сигурно твоите родители нямат никакви тайни, които да крият от останалите, нали? — Ариа се изчерви и излезе от стаята. Тогава Хана не разбра защо приятелката й се разстрои толкова, но вече знаеше — Али беше открила, че бащата на Ариа си има любовница и я измъчваше с тази информация по същия начин, както мъчеше Хана с повръщането й.
Каква кучка.
Майк се появи на входната врата. Беше облякъл тъмни дънки, дълго вълнено палто с вдигната яка и носеше огромен букет от рози. Хана усети лек гъдел в стомаха си. Не че се вълнуваше от срещата или нещо такова. Просто й беше много приятно да получи цветя в този сив зимен ден.
— Страхотни са — каза тя, докато Майк отваряше вратата. — Но нямаше нужда.
— Добре. — Майк притисна цветята към гърдите си и целофанът изскърца. — Тогава ще ги дам на другата си приятелка.
Хана го хвана за ръката.
— Да не си посмял! — Това определено не беше смешно, не и след номера с Хана и Кейт, който беше извъртял на партито на Мередит. Тя забарабани с пръсти по волана на своя приус. — И така. Къде отиваме?