Хана отпи бавно от чая си. Не знаеше, че Майк е имал предишни приятелки.
— Това… настоящата ти приятелка ли е?
Сервитьорът им подаде менютата — обикновено за него и диетично за Хана. След като се отдалечи, Майк кимна.
— Наскоро скъсахме. Тя не спираше да мрънка колко съм бил обсебен от мисълта да бъда популярен.
— И с Лукас беше така — изписка Хана, преди да се замисли. — Не му хареса, когато казах на всички, че Кейт има херпес. — Тя примигна, ядосана, че е произнесла името й на глас; Майк сигурно щеше да я защити. Но той просто сви рамене.
— Трябваше да го направя — продължи Хана. — Мислех си, че тя ще… — Гласът й секна.
— Какво си мислеше? — попита Майк.
Хана поклати глава.
— Просто си помислих, че тя ще каже нещо гадно за мен. — Хана смяташе, че Кейт ще разкаже на всички за проблема й с повръщането, нещо, което за нещастие беше споделила с нея в момент на слабост. И беше повече от сигурна, че ако не я беше изпреварила с херпеса, Кейт щеше да се раздрънка пред всички.
Майк се усмихна одобрително.
— Понякога трябва да се играе мръсно.
— Наздраве за това. — Хана вдигна чашата си с вода и се чукна с Майк, изпитвайки благодарност, че той не беше настоял да разбере какво гадно нещо е щяла да каже Кейт.
Те приключиха с вечерята и изсмукаха портокаловите сокчета, крито им бяха поднесени със сметката. Майк направи на Хана двусмислен комплимент за смучещите й качества и я посъветва да запази малко сили за по-късно. След това се извини и отиде до тоалетната. Хана го проследи с поглед как лавира между масите и осъзна, че това е шансът й за отмъщение. Тя се изправи бавно, остави салфетката си до чинията и се промъкна по коридора. Изчака вратата на мъжката тоалетна да се затвори, преброи до десет и връхлетя вътре.
— Опа! — извика тя. Гласът й отекна в блестящото празно помещение.
На стената имаше поредица писоари, но Майк не стоеше пред нито един от тях. Нито пък забеляза обувките му под вратите на кабинките. От страничното помещение с умивалниците се разнесе шум и Хана се насочи към него. Майк се беше изправил до умивалника, а на плота до него лежаха гребен, дезодорант и паста за зъби. В ръката си държеше четка. Когато я зърна в огледалото, лицето му пребледня.
Хана се изсмя.
— Да не би да се контиш?
— Какво правиш тук? — изграчи той.
— Извинявай, помислих си, че това е дамската тоалетна — изрече Хана заучената си реплика. Но ефектът не беше такъв, какъвто очакваше.
Майк примигна и бързо напъха тоалетните си принадлежности в раницата си. Хана се почувства виновна — нямаше нужда Майк да се отказва. Тя излезе от помещението.
— Ще те чакам отвън — промърмори тя. Излезе и се отправи към мястото си, усмихвайки се доволно. Майк си миеше зъбите. Това означаваше ли, че иска да я целуне?
Докато пътуваха към къщата на Майк, те слушаха „Whole Lotta Love“ и отново пееха заедно с Лед Цепелин. Тя отби в алеята пред къщата на Майк и угаси двигателя.
— Ще ме изпратиш ли до вратата?
— Разбира се — отвърна Хана, осъзнавайки, че пулсът й се ускорява. Тя последва Майк по каменните стълби до вратата на семейство Монтгомъри. Отляво на вратата имаше каменна дзен градина, която обаче беше замръзнала — тънък слой лед покриваше пясъка.
Майк се обърна към нея. На Хана й харесваше, че е малко по-висок от нея — Лукас имаше нейния ръст, а Шон, бившият й бивш, беше дори по-нисък.
— Беше почти толкова забавно, колкото когато излизам с момчетата — обяви Майк.
Хана завъртя очи.
— Няма да е зле да им дадеш почивка и в събота вечерта. Ела с мен на откриването на „Радли“.
Майк опря палец в брадичката си, преструвайки се, че обмисля предложението.
— Мисля, че може да се уреди.
Хана се изкиска. Майк леко докосна ръката й. Дъхът му миришеше на мента. Почти несъзнателно тя се наведе напред.
Вратата се отвори. Ярка светлина плисна от фоайето на къщата и Хана отскочи назад. Вътре стоеше висока брюнетка. Не беше майката на Майк и със сигурност не беше Ариа. Сърцето на Хана застина.
— Кейт? — изписка тя.
— Здрасти, Майк! — извика едновременно с нея Кейт.
Хана я посочи с пръст.
— Какво правиш тук?
Кейт примигна невинно.
— Дойдох по-рано и майката на Майк ме покани. — Тя се обърна към него. — Много е мила. А картините й са страхотни. Каза ми, че една от тях ще бъде закачена във фоайето на „Радли“ — голямото откриване ще е в събота. Направо трябва да отидем заедно, не мислиш ли?