— Как така си дошла по-рано? — прекъсна я Хана.
Кейт притисна ръце към гърдите си.
— Майк не ти ли каза? Имахме среща.
Хана се обърна към Майк.
— Не, Майк не ми каза.
Той облиза устните си с виновно изражение на лицето.
— Странна работа! — изкряка Кейт. — Още вчера се разбрахме да се видим.
Майк я погледна.
— Но ти ми забрани да казвам…
— Освен това — прекъсна го Кейт с невинния си сладък глас, — ти не трябваше ли да си в библиотеката, Хан? Когато не те видях в залата на репетициите на „Хамлет“, се обадих на Том. Той ми каза, че трябвало да учиш за изпита по френски.
Тя заобиколи Хана и хвана Майк за ръката.
— Готов ли си? Ще те заведа на едно страхотно място за десерт.
Майк кимна и погледна към Хана, която беше зяпнала от изненада. Той извинително повдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Нали не сме обвързани?“.
Хана ги проследи със зашеметен поглед, докато слизаха по стълбите към алеята, където ги чакаше аудито на Изабел, майката на Кейт. Хана беше толкова погълната от мисълта как ще завърши срещата й с Майк, че въобще не го беше забелязала. Затова ли Майк се контеше в ресторанта? Освежаваше се за среща номер две? Как може да не иска да се обвързва?
Двигателят на аудито изрева, колата потегли по алеята и се изгуби от погледа й. В настъпилата тишина Хана чу как някой зад нея изсумтя. Тя се напрегна и рязко се обърна. Ново изсумтяване. Сякаш някой се опитваше да потисне смеха си.
— Има ли някой? — извика Хана към тъмния двор на семейство Монтгомъри. Не получи отговор, но не можеше да се отърве от усещането, че там се крие някой. А.? Побиха я студени тръпки, които проникнаха чак до костите й. Тя бързо изтича по стълбите към колата си.
16.
Спенсър Хейстингс, бъдещата барманка в „Уауа“
Същата вечер Спенсър седеше на дивана във всекидневната и гледаше новините. Един репортер отново обясняваше как полицията се е отказала от претърсването на гората зад къщата й и сега търси Иън из целите щати. Днес някой от полицейския екип бил получил пресни сведения за евентуалното му местонахождение, но на този етап решили да не ги разкриват на обществото.
Спенсър изпъшка. Новините прекъсната за поредната нова реклама на ски курорта „Елк Ридж“ — бяха открили шест нови писти и обявяваха безплатни ски четвъртъци за всички момичета.
На вратата се позвъни и Спенсър подскочи, опитвайки се да насочи вниманието си към по-положителни неща. На стълбите стоеше Андрю и трепереше.
— Имам да ти разказвам толкова много неща! — изписка Спенсър.
— Наистина ли? — Андрю влезе, стиснал под мишница учебниците си по икономика. Спенсър изсумтя равнодушно. Икономиката не я вълнуваше вече.
Тя го хвана за ръката и го поведе към всекидневната. Затвори вратата и спря телевизора.
— Нали се сещаш, че в понеделник писах на биологичната си майка? Вчера получих отговор. И отидох да я видя в Ню Йорк.
Андрю примигна.
— В Ню Йорк?
Спенсър кимна.
— Тя ми изпрати билет за високоскоростния влак и ми каза да се срещнем на станция „Пен“. И беше прекрасно! — Тя стисна ръцете на Андрю. — Оливия е млада, умна… и е напълно нормална. Веднага си допаднахме. Не е ли чудесно? — Тя извади телефона си и му показа съобщението, което Оливия й беше изпратила предишната вечер, най-вероятно след като беше стигнала до летището.
„Скъпа Спенсър, вече ми липсваш! До скоро! Целувки,
Спенсър й отговори, че си е забравила папката и Оливия каза да я задържи, докато се върнат — двамата с Морган щели да я разгледат тогава.
Андрю откъсна една мъртва кожичка от палеца си.
— Когато вчера те попитах какво правиш, ти ми отговори, че вечеряш със семейството си. Значи… ме излъга?
Раменете на Спенсър увиснаха. Защо Андрю се занимава с такива дребни неща?
— Не исках да говоря за това, преди да се срещна с нея. Страхувах се, че ще прецакам нещата. Щях да ти кажа на училище, но денят ни беше доста натоварен. — Тя се облегна назад. — Сериозно обмислям да се преместя в Ню Йорк, за да бъда с Оливия. Толкова дълго сме били разделени и не искам това да продължи и минута повече. Тя и съпругът й се местят в един страхотен квартал в Гринуич вилидж, а там има толкова страхотни училища и… — Тя забеляза мрачното изражение на Андрю и се спря. — Добре ли си?