Телефонът й иззвъня и Спенсър трепна. Тя го грабна нетърпеливо, надявайки се, че Андрю се обажда, за да се сдобрят, но щом видя, че е получила съобщение от непознат подател, сърцето й се сви.
Скъпа малка госпожице Спенсър-както-там-ти-е-името, не разбра ли досега какво става, когато не ме слушаш? Този път ще говоря кратко и ясно, за да можеш дори ти да ме разбереш. Или ще зарежеш новооткритото си мамче, за да разбереш какво наистина се е случило… или ще си платиш. Как ти се струва изчезването завинаги?
17.
Също като в добрите стари времена…
По-късно същата вечер, след края на тренировката по плуване, Емили се настани в любимото си сепаре в „Епълбис“, същото местенце, където от тавана висеше старомоден велосипед-тандем, а по стените бяха окачени най-различни автомобилни регистрационни номера. Сестра й Карълайн, както и Джема Карън и Лейни Айлър — другите две плувкини от „Роузууд дей“ — седнаха при нея. Залата ухаеше на солени пържени картофки и бургери, а от тонколоните се носеше стара песен на Бийтълс. Когато Емили отвори менюто, с удоволствие установи, че пръчиците с моцарела и горещите крилца все още се предлагат. Пилешката салата още се предлагаше с пикантния дресинг. Ако затвореше очи, можеше да си представи, че е миналата година по същото време, когато идваше в „Епълбис“ всеки четвъртък вечерта — когато все още нищо лошо не се беше случило.
— Треньорката Лорън сигурно се е била напушила с крек, когато е писала тия нормативи — проплака Джена, докато преглеждаше ламинираното меню.
— Така е! — потвърди Карълайн, събличайки якето си. — Едва си повдигам ръцете!
Емили се засмя, но после зърна с периферното си зрение една руса глава. Вцепени се и погледна към бара, край който се тълпяха хора и гледаха мача на „Игълс“. В самия му край стоеше високо русо момче, което оживено разговаряше с приятелката си. Емили се успокои. За секунда си беше помислила, че това е Джейсън Дилорентис.
Не можеше да си го изкара от ума. Ядосваше се, че Ариа беше пренебрегнала предупрежденията й и беше оправдала поведението му. Освен това не знаеше какво да прави със странната снимка, която А. й беше изпратил — онази, на която бяха заснети Али, Наоми и Джена като приятелки. Ако Джена беше приятелка на Али, то тогава тя искрено би се разкрила пред нея, нали? Сигурно е разказала на Джена дълбоката, мрачна тайна за своя брат, без да знае, че Джена ще й разкрие нещо подобно.
Няколко месеца по-рано, преди ченгетата да арестуват Иън за убийството на Али, Емили беше видяла интервю е Джейсън Дилорентис по телевизията. Всъщност, не беше точно интервю — репортерът го беше открил в Йейл и го попита какво смята за разследването на убийството на сестра му, а той го отпрати с махване на ръка, казвайки, че не иска да говори за това. Каза, че гледа да стои далеч от семейството си колкото се може повече — нещата били твърде объркани там. Ами ако всъщност Джейсън е бил обърканият? В онова лято между шести и седми клас Емили се намираше в къщата на Али, когато семейство Дилорентис си гласяха багажа, за да отидат на вилата си край езерото Поконос. Докато цялото семейство пренасяше тоновете куфари в колата, Джейсън се настани на креслото в стаята и започна да прехвърля каналите на телевизора. Когато Емили попита Али защо Джейсън не им помага, тя просто сви рамене.
— Изпаднал е в едно от неговите странни настроения. — Тя завъртя очи. — Трябва да го затворят в лудница, там му е мястото.
По гърба на Емили пробягаха тръпки.
— Мястото му е в лудница?
Али отново завъртя очи.
— Пошегувах се — изпъшка тя. — Винаги приемаш нещата твърде буквално!
Но когато се обърна, за да вземе поредния куфар, който да отнесе до колата, устните й лекичко потрепнаха. Като че ли под хладнокръвната външност на Али се криеше нещо, което тя не би признала.
Емили препрати снимката, която А. й беше изпратил, на всичките си приятелки. Хана и Спенсър бяха отговорили, че нямат представа какво би могла да означава, но Ариа въобще не се обади. Ами ако наистина трябваше да се притесняват от Джейсън? Толкова много неща не знаеха за него.