Една руса сервитьорка, облечена в зелената униформа на „Епълбис“, им взе поръчките. След това плувкините започнаха да обсъждат партито в „Радли“.
— Тофър успя да се добере до една покана и иска да отида с него — каза Карълайн. — Какво се облича за подобни събирания?
Емили отпи от ваниловата си кола. Тофър беше приятелят на Карълайн, но обикновено те двамата предпочитаха да си правят телевизионни маратони с „Герои“, отколкото да ходят по разни префърцунени партита.
— Какво ще кажеш за розовата рокля, която бях облякла за благотворителната сбирка на „Роузууд дей“? — предложи тя. След това забарабани с пръсти по масата. — Няма защо да се притесняваш, че ще взема разни неща назаем от гардероба ти. Вече си имам рокля.
Очите на Карълайн грейнаха.
— И ти ли ще ходиш?
— Поканиха ме — изтърси Емили. Лейни и Джема се наведоха заинтригувано напред.
Карълайн стисна ръката на Емили.
— Нека позная — прошепна тя. — Рене Джефрис от „Тейт“? Двете бяхте толкова сладки, когато ви зърнах да разговаряте преди състезанието на двеста метра бътерфлай миналия месец. А и някой ми каза, че тя е… нали се сещаш. — Карълайн се отдръпна.
Емили завъртя сламката от ваниловата кола между пръстите си. Все още не беше разказала на приятелките си от отбора за Айзък.
Тя си пое дълбоко дъх и вдигна поглед към останалите.
— Всъщност… е момче.
Карълайн започна да мига учестено. Дейни и Джема се усмихнаха, озадачени. По телевизията „Игълс“ отбелязаха тъчдаун. Цялата зала избухна в одобрителни викове, но никой от тях не се обърна да види.
— Запознах се е него в църквата — продължи Емили. — Той учи в академията към „Света Троица“. Казва се Айзък. Ние, така да се каже… излизаме.
Карълайн сложи ръце на масата.
— Айзък Колбърт? Готиният вокалист на групата „Карпе дием“?
Емили кимна и се изчерви от задоволство.
— Познавам го — каза Джема. — Миналата година работихме заедно по проекта „Хабитат за човечеството“. Страхотен е.
— Сериозно ли е? — Очите на Карълайн се разшириха.
Емили отново кимна и погледна сестра си.
— Смятам да кажа на мама и татко. Не им го казвай ти. Просто искам да се уверя… че е истинско.
Карълайн си отчупи късче чесново хлебче.
— Успех! — пожела й Джема, а Лейни я потупа по гърба.
Емили въздъхна облекчено. Беше се притеснявала как ще се приеме признанието й. Особено се тревожеше, че Карълайн ще направи физиономия и ще я попита защо е подложила семейството им на всичките тия лесбийски изпълнения, щом накрая пак ще се хване с момче.
Но сега, когато потокът на мислите й отново се насочи към Айзък, тя не можеше да не се сети за случилото се предишната вечер. Всички онези ужасни намеци, горчиви погледи. И снимката в чекмеджето, на която Емили беше обезглавена. Дали Емили и Айзък щяха да отидат заедно на откриването на „Радли“, ако госпожа Колбърт разбереше какво са направили?
Тя си тръгна от дома на Айзък малко след като откри снимката в шкафчето, без да му каже за нея. Но трябваше да го направи. Нали бяха двойка. Бяха влюбени. Сигурно щеше да разбере. Можеше да му каже: „Сигурен ли си, че майка ти ме харесва? Тя обича ли да тормози новите ти приятелки? Знаеш ли, че майка ти е психопатка и ме е обезглавила на снимката?“
Вечерята им дойде и плувкините ометоха всичко за нула време. Докато сервитьорката отсервираше празните им чинии, телефонът на Емили иззвъня. На дисплея беше изписано Спенсър Хейстингс. Стомахът й се сви на топка. Тя се извини на приятелките си, изниза се от сепарето и тръгна по коридора към тоалетните. Край бара беше твърде шумно, за да се опитва да говори по телефона.
— Какво става? — Емили влезе в тоалетното помещение.
— Получих ново съобщение — каза Спенсър.
Емили се подпря с трепереща ръка на мраморния умивалник и погледна в огледалото. Очите й бяха кръгли, а лицето — ужасно пребледняло.
— К-какво казва?
— В общи линии да продължим да търсим или ще платим цената.
— Да търсим… убиеца? — прошепна Емили.
— Сигурно. Не знам какво друго би могло да бъде.
— Смяташ ли, че има нещо общо със снимката, която аз получих? На която са Али и Джена?
— Не знам. — Спенсър звучеше безнадеждно. — И в това няма голям смисъл.
Чу се пускане на вода в тоалетна и в една от кабинките се чуха стъпки. Емили се напрегна. Осъзна, че в тоалетната има още някой.