Тялото на Иън… беше изчезнало.
Тя отстъпи замаяно назад и притисна длан към челото си. После примигна и отново погледна надолу. Половин час по-рано там лежеше трупът на Иън, но сега мястото беше празно, покрито с тънък слой сняг. Но… как е възможно това?
Емили притисна ръка към устата си и издаде тих гъргорещ звук.
— Спенсър — прошепна напрегнато тя.
Ариа издаде някакъв странен звук, смесица между стон и писък.
— Къде е той? — извика тя започна трескаво да се оглежда. — Нали просто си лежеше тук!
Лицето на Хана беше пребледняло. Тя не обели нито дума.
Зад тях се разнесе зловещо, пронизително квакане. Всички подскочиха стреснато, а Хана стисна още по-здраво свещника. Оказа се, че това е уоки-токито на Уайлдън, което висеше на колана му. Той погледна лицата на момичетата и сведе поглед към земята.
— Може би сме на погрешното място — рече той.
Спенсър поклати глава, усещайки нарастващо напрежение в гърдите си.
— Не. Тук беше. — Тя започна несръчно да се спуска надолу по склона и коленичи върху полуразмразената трева. Част от нея изглеждаше намачкана, сякаш доскоро там е лежало нещо тежко. Спенсър протегна ръка, за да докосне земята, но после уплашено я отдръпна. Не можеше да се насили да докосне мястото, където до преди малко беше лежал труп.
— Може би Иън е бил ранен, а не мъртъв. — Уайлдън въртеше в ръцете си една от металните закопчалки на якето си. — Може би след като сте си тръгнали, той просто е избягал.
Осъзнавайки тази възможност, Спенсър се ококори.
Емили бързо поклати глава.
— Няма начин да е бил просто ранен.
— Определено беше мъртъв — обади се Хана с треперещ гласец. — Той беше… посинял.
— Може някой да е преместил тялото — допусна Ариа. — Поне половин час мина, откакто избягахме оттук. Разполагали са с доста време.
— Наистина тук имаше още някой — прошепна Хана. — Когато паднах, той се наведе над мен.
Спенсър се обърна рязко и се втренчи в нея.
— Какво? — Вярно, че последният половин час беше наистина ужасен, но пък и Хана можеше да го спомене по-рано.
Емили също я погледна стреснато.
— Видя ли поне кой беше?
Хана преглътна шумно.
— Не, носеше качулка на главата си. Мисля, че беше момче, но няма как да съм сигурна. Може би той е завлякъл трупа на Иън някъде.
— Може да е бил А. — обади се Спенсър, Сърцето й подскачаше като лудо в гърдите й. Тя бръкна в джоба на якето си, измъкна своя сайдкик и показа заплашителния есемес, който А. им беше изпратил.
Той трябваше да си иде.
Уайлдън погледна телефона на Спенсър, след което й го върна. Устните му бяха здраво стиснати.
— Не знам колко пъти трябва да го повтарям. Мона е мъртва. Този А. е имитатор. Бягството на Иън въобще не е тайна — цялата област знае за това.
Спенсър и останалите се спогледаха напрегнато. През есента Мона Вандерваал, съученичка и най-добра приятелка на Хана, беше изпращала на момичетата изнудвачески и заплашителни есемеси, подписвайки се с А. Тя беше съсипала живота им, дори се беше опитала да ги убие, като блъсна Хана със своя джип и едва не хвърли Спенсър от скалата на каменоломната „Плаващия човек“. След като самата тя падна от скалата, те решиха, че вече са в безопасност… но предишната седмица ги засипаха зловещи есемеси от някакъв нов А. В началото смятаха, че Иън изпраща тези съобщения, тъй като започнаха да ги получават след като той беше пуснат от затвора под гаранция. Но Уайлдън се отнесе към това предположение твърде скептично. Не спираше да им повтаря, че това е невъзможно — Иън нямаше достъп до мобилен телефон, нито пък можеше свободно да се разхожда наоколо и да следи всяка стъпка на момичетата, защото се намираше под домашен арест.
— А. съществува — възрази Емили и отчаяно разтърси глава. — Ами ако той е убил Иън? Ако той е завлякъл някъде трупа му?
— Може би А. е убил и Али — добави Хана, продължавайки здраво да стиска свещника.
Уайлдън облиза устни с нервно изражение на лицето. Върху главата му се сипеха едри снежинки, но той не си правеше труда да ги изтупва.
— Момичета, започва да ви обзема истерия. Иън е убиецът на Али. Вие би трябвало да го знаете най-добре. Ние го арестувахме заради уликите, които вие ни дадохте.
— Ами ако Иън е бил натопен? — настоя Спенсър. — Ами ако А. е убил Али и Иън го е разбрал по някакъв начин? — Ами ако има нещо, което полицията прикрива? — едва не добави тя. Такава беше теорията на Иън.