Кирстен й махна с ръка и се отдалечи от къщата. Спенсър се обърна и тръгна по алеята. Улицата беше тиха и спокойна, а небето беше мрачно и пурпурносиво. Думата УБИЕЦ, която беше написана на вратата на гаража, вече беше боядисана, но пластът боя не беше много плътен и буквите леко прозираха отдолу. Спенсър отмести поглед от вратата. Кой ли я беше написал? А.? Но… защо? За да я изплаши, или за да я предупреди?
Къщата беше празна и миришеше на препарати за почистване, което означаваше, че чистачката Кендис току-що си е тръгнала. Спенсър изтича в стаята си на горния етаж, грабна папката на Оливия от бюрото и излезе от къщата през задната врата. Въпреки че родителите й не си бяха у дома, тя не искаше да бъде в къщата, докато прави това. Имаше нужда от пълно уединение.
Спенсър отвори предната врата на хамбара и светна лампите в кухнята и всекидневната. Всичко си беше така, както го беше оставила последния път, включително полупразната чаша вода до компютъра. Тя се отпусна на дивана и извади сайдкика си. Съобщението от А. беше последният есемес, който беше получила.
Ами ако малката госпожица Несъвършена изчезне завинаги?
В първия момент есемесът я уплаши, но на следващия ден тя отново го прочете. Изчезването завинаги й се стори много добра идея — изчезването от Роузууд, разбира се. И Спенсър знаеше точно как да го постигне.
Тя хвърли папката на Оливия върху масата, разпилявайки съдържанието й по пода. Визитката на агента по недвижимите имоти се озова отгоре. С треперещи ръце Спенсър набра номера му. Телефонът иззвъня веднъж, втори път.
— Майкъл Хътчинс — разнесе се мъжки глас.
Спенсър седна на дивана и си прочисти гърлото.
— Здравейте. Казвам се Спенсър Хейстингс — каза тя, опитвайки се да звучи професионално. — Майка ми е ваша клиентка. Оливия Колдуел.
— Разбира се, разбира се. — Гласът на Майкъл прозвуча ликуващо. — Не знаех, че има дъщеря. Видяхте ли вече новия й апартамент? Следващия месец снимката му ще бъде публикувана в рубриката за дом и семейство на „Ню Йорк Таймс“.
Спенсър нави кичур коса около пръста си.
— Все още не съм. Но… скоро ще стане.
— Какво мога да направя за вас?
Тя кръстоса крака, после ги изпъна. Сърцето й тупкаше в ушите й.
— Ами… Бих искала да си намеря апартамент в Ню Йорк. Желателно е да е близо до Оливия. Постижимо ли е?
Чу го да разлиства някакви хартии.
— Така мисля. Изчакайте. Сега ще проверя какво има на разположение.
Спенсър захапа силно палеца си. Всичко й се струваше нереално. Тя погледна през прозореца към басейна и джакузито, към задната веранда, двете кучета, които лудуваха край оградата. След това се обърна и погледна към вятърната мелница. ЛЪЖКИНЯ. Думата все още си стоеше там, небоядисана. Може би родителите й я бяха оставили, за да напомня на Спенсър каква е, нещо като голямото червено А от „Алената буква“. Ямата в двора на някогашната къща на Али, която се издигаше в съседство, вече не беше оградена с жълта полицейска лента — новите собственици най-после се бяха осмелили да я махнат — но дупката все още не беше запълнена. Зад хамбара започваше гората, гъста и черна, криеща хиляди тайни.
Оливия й беше казала да не избързва, но изнасянето от Роузууд й се струваше най-разумното нещо — и най-безопасното.
— Там ли сте още? — разнесе се гласът на Майкъл. Спенсър подскочи. — Има един нов апартамент на Пери стрийт, номер двеста двайсет и две. Все още не е пуснат на пазара — собственикът го чисти и боядисва — но най-вероятно в понеделник ще го обявим в нашия уебсайт. Едностаен апартамент в приземния етаж. В момента разглеждам снимките и мястото изглежда страхотно. Високи тавани, дървени подове, гипсови отливки, кухня с трапезария, задна тераса, великолепна вана. Близо е до метрото и е на една пресечка от „Марк Джейкъбс“. По гласа ви съдя, че сигурно сте почитателка.
— Много сте прав — усмихна се Спенсър.
— Имате ли компютър наблизо? — попита Майкъл. — Веднага мога да ви изпратя няколко снимки.
— Разбира се — отвърна Спенсър и му даде имейл адреса си. Скочи от дивана и се приближи до компютъра на Мелиса, който лежеше затворен на бюрото. Само след секунди в пощата й се появи ново писмо. Прикачените снимки бяха на висока тухлена сграда със сиви стълби. Апартаментът имаше покрити с дъбов паркет подове, двукрили прозорци, тухлени плотове, покрити с мраморни плочи и дори малка пералня със сушилня.