— Изглежда страхотно — ахна Спенсър. — В момента се намирам във Филаделфия, но мога ли да дойда в понеделник, за да го видя?
Тя чу звука на клаксон от другата страна.
— Това може да се уреди, разбира се — каза той с ясно доловимо разочарование в гласа. — Но трябва да ви предупредя, че подобни апартаменти не се появяват често, а пазарът в Ню Йорк е направо безумен. Намира се на едно от най-добрите места в Гринуич вилидж и хората направо ще се нахвърлят върху него. Напълно е възможно в понеделник сутринта, щом го пуснем на сайта, някой да дотича с изплезен език. Докато стигнете до тук, апартаментът вече ще бъде даден. Но не искам да ви притискам. В този район има и други местенца, които мога да ви предложа…
Спенсър усети напрежение в раменете си, адреналинът нахлу във вените й. Внезапно се почувства така, сякаш гони топката на игрището или се бори за одобрението на учителя в час. Този апартамент беше за нея, не за някой друг. Представи си как ще изглежда обзавеждането й в спалнята. Представи си как рано сутрин отива в „Старбъкс“, облечена с пончото си на Шанел. Може да си вземе куче и да наеме един от онези кучегледачи, които разхождат по петнайсет кучета наведнъж. Сутринта беше разгледала частните училища в Ню Йорк, за да не се налага да се дипломира по-рано.
Когато погледна към празния лист хартия до лаптопа, тя осъзна, че е написала десетки пъти „Пери стрийт“ с красив, калиграфски почерк. Не искаше друг апартамент.
— Моля ви, не го обявявайте — избъбри Спенсър. — Искам го. Дори не се налага да го виждам. Мога ли да ви дам парите още сега? Става ли така?
Майкъл помълча известно време.
— Може да се уреди. — Гласът му прозвуча изненадано. — Повярвайте ми, няма да останете разочарована. Апартаментът е чудесен. — Той натрака нещо на клавиатурата си. — Така. Ще ни трябват малко пари в брой предварително, примерно наема за първия месец, застраховка и брокерската такса. Ще се свържем с майка ви по телефона. Тя ще бъде вашият гарант за наема и ще потвърди депозита, нали?
Спенсър забарабани с пръсти по лаптопа. Оливия беше дала ясно да се разбере, че съпругът й Морган не се доверява на хора, които не познава. Ако ги помоли за пари, рискуваше да изгуби доверието му. Тя погледна към екрана. В десния ъгъл се виждаше папка._ Спенсър, колеж_.
Тя я отвори, след това отвори и текстовия файл. Вътре беше цялата информация, от която се нуждаеше. Сметката беше на нейно име. Оливия беше казала, че щом Морган я види, веднага ще я хареса. Сигурно щеше да й възстанови парите десетократно.
— Няма нужда да ангажираме майка ми — рече Спенсър. — Имам собствена сметка, която бих искала да използвам.
— Добре — отвърна с готовност Майкъл. Сигурно непрекъснато си имаше работа с богаташки деца, които притежаваха свои собствени сметки. С треперещ глас Спенсър прочете на Майкъл цифрите от екрана. Той ги повтори и после заяви, че трябва само да се обади на собственика и всичко ще бъде уредено. Разбраха се да се срещнат пред сградата в четири следобед в понеделник, за да може Спенсър да подпише договора за наем и да вземе ключовете. След това апартаментът щеше да е неин.
— Страхотно — каза тя. След това затвори телефона и впери безизразен поглед в стената.
Беше го направила. Наистина го беше направила. Само след няколко дни вече нямаше да живее тук. Щеше да стане нюйоркчанка, да напусне Роузууд завинаги. Оливия щеше да се прибере от Париж и Спенсър щеше да привикне към живота в града. Представи си как от време на време вечерят заедно в апартамента им или ходят заедно в „Готам бар и грип“ и „Льо Бернардин“. Представи си новите си приятели — хора, обожаващи изложбите и благотворителните събирания, които въобще не се интересуваха от това, че е била преследвана от някакви си смотаняци, които са се наричали А. Когато се сети за момчетата, с които щеше да излиза, тя усети лек прилив на тъга — никой от тях нямаше да е Андрю. Но след това си спомни как се беше отнесъл с нея днес и поклати глава. На този етап нямаше време да мисли за него. Животът й щеше да се промени.
Усети главата си толкова лека и изпразнена от съдържание, сякаш беше пияна. Крайниците й се разтрепериха ликуващо. Струваше й се, че халюцинира — когато погледна през задния прозорец, зърна ярки блещукащи лъчи между клоните на дърветата, като фойерверки, пуснати специално заради нея.