Я чакай малко!
Спенсър се изправи. Лъчите идваха от фенерче, което блуждаеше в гората. Една фигура се наведе и започна да рови из пръстта. След известно време човекът се спря, отстъпи заднишком няколко крачки и опита на друго място.
Стомахът й се сви. Не можеше да бъде ченге — те се бяха изнесли от гората още преди няколко дни. Тя повдигна прозореца, опитвайки се да разбере дали непознатият издава някакви шумове. За неин ужас прозорецът силно изскърца. Тя примижа и се отдръпна встрани.
Фигурата застина, след което се обърна към хамбара. Лъчите на фенерчето заподскачаха истерично наляво и надясно, а след това, за миг, осветиха лицето на човека. Спенсър зърна две сини очи. Ръбовете на качулката на един черен суичър. Няколко кичура от позната руса коса.
Спенсър сбърчи невярващо нос. Това не беше ли… Мелиса?
Фигурата рязко потрепери, сякаш Спенсър беше произнесла думите на глас. Преди да успее да разбере дали наистина е видяла сестра си, фенерчето в гората угасна. Изпукаха няколко съчки. Като че ли човекът се отдалечаваше. Стъпките се чуваха все по-слабо и по-слабо, докато Спенсър вече не можеше да ги различава от шума на дърветата.
След като се увери, че човекът си е тръгнал, тя изтича навън и коленичи в пръстта. Наистина беше мека и разровена. Спенсър порови в нея, но намери само камъни и съчки. Пръстта беше все още топла от ръцете на човека, който доскоро стоеше тук. Когато вдигна поглед, тя дочу от гората да се разнася тих звук. По кожата й пробягаха тръпки. Стори й се че чу… кискане.
Но щом вдигна глава, звукът изчезна и единственото, което й остана, беше да се чуди дали това не е бил вятърът.
20.
Ариа в безтегловност
Същият следобед Ариа се срещна с Джейсън пред „Скали и въжета“, зала за скално катерене на няколко мили от Роузууд.
— След теб — каза Джейсън и отвори входната врата.
— Благодаря — отвърна Ариа. Леко повдигна нагоре широките си панталони за йога, надявайки се Джейсън да не забележи колко са увиснали отзад. От своя страна той изглеждаше спокойно й секси със сивата си тениска с дълги ръкави и клин „Найк“, сякаш цял живот се е занимавал със скално катерене. А може би беше така.
Щом влязоха вътре, ги заслепи ярката светлина от флуоресцентните лампи. От тонколоните дънеше агресивна рок китара, а миришещата на гума зала беше пълна с пъстроцветни пластмасови скални образувания. Сутринта Джейсън беше изпратил есемес на Ариа, в който я канеше да дойде с него в „Скали и въжета“, признавайки, че не е от типа момчета, които водят момичетата на кино и вечеря. Всъщност Ариа би стояла с него и на опашка пред КАТ, ако това беше представата му за среща.
След като се записаха, те отидоха до голямата стена и се огледаха. Ариа впери поглед в няколко момичета, които висяха от скалата, опасани с въжета. Как успяваха да се изкачат толкова нависоко? На нея й се зави свят дори само от гледането нагоре. Тя потрепери.
— Страх ли те е? — попита Джейсън.
Ариа се засмя нервно.
— Не съм чак такава спортистка.
Джейсън се усмихна и я хвана за ръката.
— Забавно е, гарантирам ти.
Тя се изчерви от удоволствие при докосването му. Все още не можеше да повярва, че това наистина се случва.
Единият от инструкторите, тъмнокос мъж с рошава брада, се приближи към тях, носейки оборудване за катерене, включващо ремъци, шлемове и специални катерачески ръкавици. Той попита кой от двамата би искал да започне пръв. Джейсън посочи Ариа.
— Мадам.
— Какъв си джентълмен — подразни го тя.
— Майка ми ме е възпитала добре — отвърна Джейсън.
Инструкторът започна да опасва тялото на Ариа с ремъците. Когато се отдалечи към дъното на залата, за да намери друга скоба, Ариа се обърна към Джейсън.
— Как е семейството ти? — попита тя с възможно най-небрежен тон. — Добре ли са?
Джейсън не отговори дълго време, наблюдавайки няколко катерачи в другия край на залата.
— Съсипани са — отговори най-накрая той. Погледна я със сините си очи и тъжно се усмихна. — Всички сме съсипани. Но какво можем да направим?
Ариа кимна с глава, тъй като не знаеше какво да отговори. В съзнанието й изникна съдържанието на съобщението на А. от предишния ден.