Големият брат крие нещо от теб. И по-добре ми повярвай… не ти трябва да знаеш какво е.
Ариа не беше препратила съобщението на никоя от приятелките си, защото се опасяваше, че те ще започнат да си правят изводи за Джейсън. А. се опитваше да ги обърка — така действаше и неговият предшественик.
Тя предположи, че А. намеква за „подобните проблеми“, които Али е имала с брат си, както се изрази Джена, но тия не й минаваха. Между Джейсън и сестра му имаше само сърдечни роднински отношения. Ариа се опитваше да си спомни за някой момент, когато Джейсън се е държал лошо с Али, но не се сещаше за нищо. Дори напротив, Джейсън се опитваше по всякакъв начин да защити сестра си. Веднъж, скоро след като бяха станали приятелки, Ариа и останалите момичета гостуваха на Али. Мислеха да се гримират една друга и всяка беше донесла гримовете си — освен Емили, защото на нея все още не й разрешаваха да се гримира. Докато ахкаха пред сенките за очи на „Диор“, които Хана беше донесла, госпожа Дилорентис влезе в стаята. Изглеждаше ужасно изморена.
— Али, ти ли даде на котката цялата кутия мокра храна? — попита тя. Али я погледна безизразно. Госпожа Дилорентис отпусна отчаяно ръце. — Скъпа, трябваше да я смесиш със суха храна, забрави ли? И да добавиш няколко капки от лекарството за очистване на космените топки? — Али прехапа устни. Госпожа Дилорентис изпъшка и се обърна. — И това ли си забравила? Сега ще има да ги повръща по новия килим в сутерена!
Али хвърли Ханината четчица за гримиране на масата.
— Я се успокой! Вече съм в шести клас, имаме страшно много домашни! Извинявам се, че бях твърде ангажирана с по-важни неща и забравих как трябва да се храни котката!
Госпожа Дилорентис поклати ядосано глава.
— Али, ти я храниш така още от трети клас! — извика тя и ядосано излетя от стаята.
Минута по-късно от кухнята се появи Джейсън с пакетче курабийки в ръка.
— Мама е в добро настроение, а? — попита меко той. — Мога да храня котката вместо теб, ако това ще помогне.
Той я докосна по рамото, но Али отхвърли ръката му.
— Стига. Добре съм.
Джейсън се отдръпна обидено. На Ариа й се прииска да скочи и да го прегърне. Али се беше държала по същия начин и в деня, когато бяха обявили началото на „Капсулата на времето“ — Джейсън се беше приближил до нея и Иън и му беше казал да я остави на мира, а Али го беше изгонила, присмивайки му се, че е толкова грижовен. Може би Джейсън беше усетил, че чувствата на Иън към Али не са съвсем невинни и искаше да я защити. Може би Али знаеше, че Джейсън го е усетил и искаше да се отърве от него. Ако Али и Джейсън имаха проблеми, може би Али бе човекът, който ги създаваше, а не обратното.
А може би Джена лъжеше? Може би си измисляше, че Али и Джейсън имат подобни на нейните проблеми. Може би точно затова стоеше до двора на Ариа с виновно изражение на лицето. Може би искаше да каже на Ариа, че онова, което й беше казала няколко месеца по-рано в стаята по рисуване, не е съвсем вярно.
Но защо й беше на Джена да лъже? Възможно ли е да има нещо против Джейсън, някаква причина да настрои момичетата срещу него? Възможно ли е Джена да е А.?
— Готова си — каза инструкторът на Ариа, връщайки я в настоящето. Беше се върнал при тях и сочеше към голямото въже, което беше прикрепено към тавана и към кръста й. — Имаш ли нужда от инструкции?
— Аз ще я инструктирам — обади се Джейсън. Инструкторът кимна и отиде да донесе скобите за Джейсън. Той се приближи плътно до Ариа и леко я смушка. — Не се обръщай — каза той с тих глас. — Мисля, че медицинската сестра от училищния кабинет е тук. Навремето сънувах кошмари с нея.
Ариа погледна през рамо. И естествено, до машината за минерална вода на входа стоеше една ниска и набита жена с лице на булдог.
— Това е госпожа Бут! — прошепна тя.
Очите на Джейсън се разшириха.
— Още ли работи в училище?
Ариа кимна.
— Всеки път, когато я зърна в коридора, кожата започва да ме сърби. Никога няма да забравя как се редях на опашка пред кабинета й в началното училище за редовния годишен преглед.
— Ненавиждах го — потрепери Джейсън. Двамата се обърнаха отново към госпожа Бут. Тя тръгна настървено покрай скалистата стена, сякаш наблизо има ученик от „Роузууд дей“, който изгаря в треска. В този миг едно малко момче излетя от съблекалнята и попадна право в ръцете й. Сприхавата стара жена леко се усмихна и двамата излязоха заедно от „Скали и въжета“.